Здравен форум на Framar.bg

Направо ми омръзна през седмица детето да е болно. Нека не ми обясняват как така се "калявало" детето само! Значи аз, когато моето е болно, намирам начини да го оставя да се излекува вкъщи, а другите не могат. Аз също работя, мъжът ми и той. Баби и дядовци на разположение нямаме. Обаче ми е съвестно да пренасяме нашите зарази върху чуждите деца. Някой длъжен ли е да понася последствията от чуждата безотговорност? Не.
Вие какво мислите по въпроса? Примирили ли сте се? Борите ли се ежедневно с това и как?

Трябва да се затeгне контрола и, въпреки бележките, да връщат децата вкъщи още като ги видят сутринта.
И лекарите не бива така лесно да дават бележки.

За някои родители не е. Свиквайте. С подобни простотии няма оправия. Моята дъщеря сега приключва градина, септември ще е първи клас. Нагледах се на такива, отказвам да се ядосвам. Тя успя да изгради добър имунитет и рядко боледува, но и на мен ми се е случвало описаното.

Мисля, че "болно дете" е относително понятие и че в много случаи в чуждите очи сламката е греда. Не си позволявам да поставям диагнози на чужди деца, интересувам се единствено от моите. За мен е важно децата да се извеждат целогодишно навън, но това не се прави, за да не настинат нечии безценни отрочета, чиито майки-орлици ще държат сметка на госпожите защо детето им е навън през зимата. Обикновено на същите децата са облечени с по 5 ката, същите държат сметка кой кашля в групата, каква бележка е занесъл и са готови на саморазправа, защото не виждат нищо друго освен собствената си гледна точка. Дори старшата сестра не е квалифицирана да прецени здравословното състояние на детето, лекарите учат по 6 години.

Вечната драма за родители и деца в малките групи.
Има деца, които влачат сопол целогодишно. Няма как родителите целогодишно да са в болничен и отпуска. За други деца обаче именно този сопол прави тежки усложнения. И с право родителите роптаят.
С течение на годините просто човек свиква или намира други начини за отглеждане на детето. В такива големи затворени групи това се случва. Във Франция, например, за яслата варицелата не е болест. Ако детето няма температура се води без проблем. Даването на АБ в яслата не е забранено. Така че на Запад е по-зле.

За мен имунитет се изгражда, калявайки детето, хранейки го здравословно, осигурявайки редовни разходки на чист въздух. Да заведеш откровено болно дете на градина или сред други деца, нито ще му подобри имунитета, нито то самото ще се чувства комфортно.
Все пак трябва да си даваме сметка, че не сме само ние, живеем и сред други хора. Някои от тези хора са с неизграден имунитет, други - с влошен. И ако възрастен болен може да си сложи маска, което се случва рядко, то едно болно дете съвсем трудно да го накараш да спазва дистанция или хигиена, така че да не заразява околните.

Болна тема ми е. За безсимтомните е ясно, но като го знам, че кашля и баба му ми обяснява, че щял да ходи щото нямало кой да го гледа...Това при наличие на родители, баби, дядовци...толкова ли един не може да си вземе болнични?!?! Но едната баба работи в градината и проблем няма. А аз как мога да си я гледам. Да не ми се оправдават с работодателите. Детето, си мисля, е приоритет. И здравето му. А за моето- няколко пъти като я взимам госпожата казва, че МНОГО е кашляла. В къщи - нищо. Няма и едно изкашляне. Водя я на другия ден, чувам че дете кашля и обръщам внимание. А госпожата: "Ми казваме на родителите, но пак го водят. Аз: Вчера другата г-жа каза, че и моето дете е кашляло. Не, тя не е от кашлящите. Това беше ден преди лятната ваканция и целяха да си осигурят пълно отсъствие на децата последния ден, за да разчистят за ремонта и да започнат отпуските си от 1-ви.