Здравен форум на Framar.bg

Какви бяха първите въпроси на малките по тази тема?
Вкъщи бяха свързани с моите и нейните гърди, защо тя била момиченце пък си нямала. Последва въпрос защо момченцата имали друго, явно в детската градина е обърнала внимание. Там нали се преобличат в едно помещение.
Отчасти й казвам нещата такива, каквито са. Спестявам подробностите.
Веднъж в магазина вижда до касата презервативи и почна да ме врънка за "дъвки" Обясних, че не са за нея и посягам за детския Орбит. Тръшка се за онези. Обясних, че не са дъвки. Естествено, последва въпросът какво е тогава и се наложи да я светна, че това са презервативи, но са само за възрастни. Тогава се задоволи с отговора ми чак.
За превръзките също ме е разпитвала. Знаете как висят с нас в тоалетната. Обясних, че това е като памперса за бебетата и че превръзки ползват големите какички и мамите.
Смятам,че не е правилно да си измислям глупости, а след време да стане смешна или пък да го научи от някое дете, при това погрешно.
Вие как постъпвате?

Ами...права си. Щом детето пита, значи е "узряло" за този въпрос, прави му впечатление. И съм на мнение, че е по-добре да обясниш, докъдето може, докъдето е допустимо според възрастта, вместо да кажеш нещо от рода на "като пораснеш, ще разбереш". И за глупостите и псувните пак така мисля, че е редно - да се обясни думата, доколкото може. Нека детето знае какво означава, но да знае, че не трябва да се използва.

И аз съм на твоето мнение, че не трябва да се измислят глупости и когато детето иска да знае нещо, то трябва да му се обясни естествено. На език, на който ще го разбере, а не с научни термини.

И аз не смятам, че децата трябва да бъдат заблуждавани още от малки и нещата трябва да се казват такива, каквито са. Преди да се роди второто ни дете, батко й все питаше кога ще стане това. И естествено питаше и как ще стане. Тогава той беше на 4г. и половина. Тогава му казах, че когато дойде времето да се роди бебето, мама ще отиде в болницата, където лекарите ще й помогнат да се роди бебето. За момента това беше достатъчно. После мина известно време и пак се сети за темата и попита "ама как така ще помогнат лекарите - ще ти разрежат корема ли?'' Казах му, че при някои майки така става, но ....и той се разсея с нещо и забрави за разговора ни... Но съм абсолютно против "щъркелите!". Детето трябва да знае какво се случва, и подобни глупости като "щъркела ще го донесе" са ми непонятни. Така...мина известно време, и една сутрин баща му събуди момченцето ми и му каза, че вече е станал батко и си има сестричка, че мама е в болницата и са добре. Вечерта дойдоха на свиждане, а аз помолих една сестра да покаже бебенцето на батко му... И така... трябва много да разговаряме с децата си, особено по трудните теми с развитието, половото възпитание и всичко, което ни плаши! След като се прибрахме от болницата, имаше въпроси как точно се е появило бебето. И тогава кратко и ясно му казах: ти знаеш ли по какво се различават момиченцата от момченцата? Той знаеше. И само момиченцата като пораснат могат да раждат бебе, точно от там. Това беше всичко, което го интересуваше тогава.

Според мен за всичко си има време. Едно дете не бива да бъде лъгано, защото след време ще се чувства объркано защо и как. Има си детски енциклопедии и начини да се обясни на детето от къде идва бебето и т. н. Няма нищо лошо и срамно.

Помня, че се придържах към фактите горе долу: една клетка от тялото на майката се събира с една клетка от тялото на таткото и така 9 месеца се развива и расте бебето в корема на майката. Постепенно надграждахме информацията. Винаги използвам възможността да обяснявам, когато ме попита. Без пикантерии и детайли, но винаги задоволявам любопитството. Иначе децата спират да се интересуват, а именно любопитството дърпа всеки от нас напред.

Моят синковец още не ме е питал нищо по тези теми. Но те, момчетата, вървят малко по-назад в развитието си.
Иначе смятам, че е редно да се отговаря на въпросите им. Поне ще получат адекватни отговори.