Здравен форум на Framar.bg

Плашите ли децата си? 2-3 пъти улавям майка ми да прави това с детето и твърдо заявих, че не съм ок с това и искам да спре да го прави. Според нея обаче този подход вършел работа и го е прилагала върху мен като дете. Разбира се, този факт не ми се понрави и навлязохме в една дълбока и жестока полемика, която завърши с обидена баба. Аз смятам, че да се всява ирационален, ненужен страх в едно дете е меко казано неразумно и идиотско. Защо да не му се обясни, а да се използва страха му, за да се кротне, например? Дали така ще се научи на нещо, освен на това, че да се всява страх в другите е нещо нормално?
Вие какво мислите? Съгласни ли сте или и вие прибягвате/ сте прибягвали до този метод?

Не съм плашила и не бих го направила. Психическото спокойствие на малките е много важно. По-добре е да им се обяснява кое, защо и как трябва, или не трябва да се прави. Плашенето дава отражения в по-късна възраст. Мисля, че достатъчно ужасия и насилие гледат по телевизията, та и ние родителите да ги плашим допълнително. Ние сме тези , които трябва да ги успокояваме, да им вдъхваме надежда за утрешния ден.

Не бих го плашила. А и смятам,че това е много грешен метод. Мисля, че като порасне ще започне да страхува и от безобидните неща. Лично мое мнение.

Ако плашим трайно децата си, те още на доста малка възраст ще започнат несъзнателно да се страхуват или от тъмното - като следствие на целия процес на плашене, или от подобни неща, напълно неоснователни, но причиняващи доста безпокойство не само у децата, а и в родителите.

Аз също съм на принципа да не се плашат децата. Когато искаte да направи нещо, а не е позволено, му обяснявах, че ще се удари. Обяснявам последствията, тоест. Децата достатъчно се плашат от други неща, та и ние майките да им насаждаме страхове към Торбалан, Баба Яга или тем подобни.
Аз също имам позната, която плашеше детето с циганите, че щели да дойдат да вземет момченцето. Сега това дете мрази циганите и го е страх от тях страшно много.

Определено не одобрявам. Добре е да застанеш пред детето и да обясниш с простички думи защо не може. Ние например, когато пресичаме улицата, се хващаме за ръце, защото идват много коли, минават силно и може да стане беля. Във високата трева не се ходи, защото има много буболечки, може да има и змии, хапят,опасно е. Глупости не се говорят. Ето така се обясняваме ние, няма непознати думи за него от написаното по-горе. И той си знае и сега сам ми обяснява.

По принцип не съм привърженик. В някои случаи съм. След като вчера видях първокласника със спринцовка в ръце го плаших, уплаших, заплаших и т.н. (Намерили я с едно приятелче в закътан край на детската площадка).
От опит споделям, че и да не плашиш с тъмното (например), някъде към 6-7 годишна възраст почват да се влияят от градските легенди, от поведението на една камара тв и кино герои и положението става неспасяемо.
Иначе не съм ги плашила с мечки, торбалани и други измишльотини. Но пък всяка вечер ги плашех, че ако не си измият зъбите ще се сдобият рано рано със зъби като прабаба им, тоест развалени или липсващи