Здравен форум на Framar.bg

Другото, духовното, идва по-късно, когато поотраснат и могат да разбераг философията на тези спортове. Иначе в началото ги учат на техника само.

Има хора, които дълги години продължават да се занимват с този спорт. :) мисля, обаче, че състезанията дават голям нюх, Има спортове, в които няма съревнование и това може би е малко скучно..

Във всеки спорт има съревнование, дори и в шаха - да го надиграеш, да го принудиш да отстъпи интелектуално. Само където липсва движението. Някои не са по движението . Бойните изкуства учат на дисциплина.

balsam написа:Във всеки спорт има съревнование, дори и в шаха - да го надиграеш, да го принудиш да отстъпи интелектуално. Само където липсва движението. Някои не са по движението . Бойните изкуства учат на дисциплина.

А ако няма организирани състезания, нито спорта е като таекуондо, при което има ежемесечни местни състезания? Има много такива неща, които нямат такъв вид ориентираност, което може да кара децата да се чувстват малко тъпо..

Всички спортове имат състезания и имат израстване :) Ако няма вече ще е тъпо, защото се губи мотивацията, но ако се представи като някаквао занимание, което е по-скоро свързано със забавление, ще е по-различно.

Не виждам нищо лошо. Това не е ръкопашен бой на улицата без причина. Дори напротив - учи на самодисциплина и владеене. Спорт като всеки друг спорт - има възпитателна цел, не обратното.

Моят син не иска да тренира нищо подобно, колкото и да го натискам.

Синът ми ходи известно време да тренира джудо. Много ми хареса промяната, която забелязах у него през това време. Наистина стана по-овладян, дисциплиниран. И ме доядя като се отказа. Причината не разбрахме.