Здравен форум на Framar.bg

Малкия е на 3 години и няма такова дете! Никакъв контрол не мога да му наложа от своя страна да не говорим за някакъв респект! Когато му кажа да не ближе нещо, защото ще го заболи коремчето, той продължава все по-настойчиво. Но няма нещо по-несравнимо от това, когато бърка в контакта , то ми е любимо, тогава наистина ми изправя косата това дете и започвам да крещя, а през останалото време се опитвам да бъда напълно спокойна!

Моля ви да ми помогнете, тъй като нещата не знам до кога биха могли да се удържат по този начин , най-лошото е, че реакцията му, когато се скарам е да ми се изсмее, за какъв респект може да става дума при това дете! Никога не съм се държала с него по начин, по който да го разлигавя, била съм достатъчно строга, просто защото съм такъв човек, по принцип!
Как да сменя стратегията си на възпитание, за да мога да всея малко респект в това дете?

Имам подобен проблем и все си мисля, че това е период на някакъв инат! А и нали е на 3 години, от тук нататък все трябва да се таи някаква надежда, че все повече ще започне да разбира повече защо му се казва това! Ако оттук нататък започнеш с повече обяснения да му обясняваш забраните, мисля че след време трябва да има ефект

За да отучите детето от нещо, педагозите съветват, когато му говорите, да го хванете за двете ръце и да го гледате в очите и тогава обяснявате по такъв начин. Действа, приятелка го пробва на нейното дете, то обичаше да ближе телевизора.

Аз обяснявам защо не трябва да прави дадено нещо, но децата докато не се уверят сами понякога не мирясват. Така предупреждавах и обясняват да не пипа печката, опари се докато не го гледах един ден и после я обикаляше отдалече. Но има опасни неща, които не можеш да оставиш да се увери от собствен опит. Тогава го взимам на ръце и му отвличам вниманието с друго.

Респект се всява много лесно, когато си сериозен си сериозен, когато се смееш - се смееш. Родителите често правим грешката, особено майките да обясняваме и да се караме с шега и усмивка, децата се учат, че ние не сме хора, които трябва да слушат.

Понякога когато изрично си забранил дадено нещо и въпреки това детето не се вслуша, са нужни и наказания. Тогава ще разбере, че трябва да се спазват някои неща и не може да прави каквото си иска. Да му се позволява всичко или да се омаловажават пакостите му изобщо не предизвиква респект у него.

Не смятам, че респект се печели, когато се наказват децата и когато направят нещо лошо. Те трябва да го имат по принцип, просто когато се говори сериозно, то е сериозно, когато е шега е шега. Не трябва да се смесват нещата, при всяко наказание или всеки път, когато изисквате нещо, не трябва да си мените мнението.

Май майките често не сме много строги и се качват на главите ни. Бащите повече си ги слушат. :) С времето се научават да слушат и да имат респект. Според мен обаче, точно когато най-много трябва да бъдат респектирани от анс, когато пораснат, точно децата, които са били близки с родителите си, не са били наказвани и т.н. имат най-голямо чувство на отговорност към родителите си, което май е в плюс, детето да не е много респектирано от бебе.

Може и да има родители, които не налагат никакви санкции на децата си и се държат ларж и приятелски с тях. А има и такива, които ги държат изкъсо като кученца. И двете са крайни според мен. Важно е детето да се чувства свободно, но и да знае, че не всичко му е разрешено. Защото има и такива моменти.

Нормално да трябва да се наложат граници, но те са много трудни. Точно да успееш да дадеш на детето си свободата само да избира, а то да няма желание да те разочарова, ей това е доброто възпитание и респект. :)