Здравен форум на Framar.bg

Имам чувство, че това нервно състояние на детето ще продължи цял живот на година и половина е синът ми, но е изключително нервно дете, имам чувство, че понякога с омраза ме дърпа, хапе, скубе, като че ли съм му последния смъртен враг.

Много ме наранява това, а най-често иска да играе с неща, които са крехки - телефон, компютър, дистанционно, да бърка в контакта, когато не разрешавам освирепява и започва пищи, крещи и реве. В моментите, когато играем тези сцени ги разиграва на 20 мин., още 20 реве, а на мен сърцето ми се къса.

Има ли метод да се справя с толкова нервно дете, да си призная такова нещо не съм виждала, ставала съм свидетел на инати деца, но това наистина ме плаши...
Кой е начина за справяне, помогнете ми да възпитам дете, а не диваче

Моята дъщеря до скоро ми правеше такива въртели, не зная кое е по-добре различните хора, казват различни неща, аз лично реших да възпитам детето си, не като куче да замръзва като кажа "не", а да изследва всичко, което му е интересно, като разбира се крия по-ценните вещи от нея иначе нервното дете отминава с годините и идва ангелчето, но е зор докато отмине

Мисля, че не е само от децата, ами и от начина по който се гледат, ако у вас е напрягащо положението няма как да не са нервни. Моята племенница имаше такива проблеми - живееше в среда, където постоянно някой ѝ се караше за нещо и тонът на говорене - беше викане. Детето беше супер проблемно и нервно, много бързо сменяше настроенията си, личеше, че не са добре нещата. Преместиха се само младото семейство и сега 5-6м. по-късно е кукличка

Децата се влияят от нас. Усещат нашите настроения и ги отразяват. Първо трябва да обърнем внимание дали ние не сме такива и дали не насаждаме напрежение. Когато нещата при нас и вътре у нас са наред, и с детето е спокойно.

fairy написа:Децата се влияят от нас. Усещат нашите настроения и ги отразяват. Първо трябва да обърнем внимание дали ние не сме такива и дали не насаждаме напрежение. Когато нещата при нас и вътре у нас са наред, и с детето е спокойно.

да, наистина ако се вика покрай детето то почва да прави същото и да се изнервя, ако сте спокойни и то е като вас ;) Детето се учи от това, което правим, ние родителите.

Голямото ми дете беше така по-нервничко и все гледах да му говоря спокойно, да не се подвеждам и аз по тона му и в един момент да почнем да си викаме взаимно и да се нервим. Някой път е по-добре да замълчиш, отколкото да отвръщаш. При по-малките една прегръдка и милувка върши по-добра работа.

Ако е нервно трябва да има причина за това, ако не се намери и изкорени, колкото и да се правим, че не се случва, то ще продължава да крещи да се изнервя. трябва коренно да се промени тона покрай детето, за да има ефект.

За малките деца са присъщи тези моменти, не е задължително да има някаква дълбока причина. Просто искат нещо и то сега. Виждала съм деца да изпадат направо в истерична криза и да се тръшкат за една никаква играчка. Отстъпва ли се пред такива изблици после става лошо - кризите все по-големи и ще свикне, че по този начин ще получава каквото поиска. При по-големи деца нещата са по-различни. Реакцията им често е породена от по- дълбоки причини и тогава е важно родителят да разбере защо така реагира, а не да игнорира поведението. На голямо дете по можеш да обясниш и да разговаряш за чувствата му.

irka написа:За малките деца са присъщи тези моменти, не е задължително да има някаква дълбока причина. Просто искат нещо и то сега. Виждала съм деца да изпадат направо в истерична криза и да се тръшкат за една никаква играчка. Отстъпва ли се пред такива изблици после става лошо - кризите все по-големи и ще свикне, че по този начин ще получава каквото поиска. При по-големи деца нещата са по-различни. Реакцията им често е породена от по- дълбоки причини и тогава е важно родителят да разбере защо така реагира, а не да игнорира поведението. На голямо дете по можеш да обясниш и да разговаряш за чувствата му.

Кога вече може да се определи едно дете като голямо?

Аз мисля, че има значение и полът на детето. Знаем, че момчетата по-бавно съзряват и на 8-9-10 години още си се държат като дечковци. Докато при момичетата е малко по-различно. Тогава се появяват разликите между тях и в поведението им.