Здравен форум на Framar.bg

Аз съм един от тези представители, които казват ДЕТЕТО и после мъжа. За мен детето е много важно и основно направо.Да ако трябва да съпоставям силата на чувствата, които изпитвам, то е съвсем нормално мъжът ми да замине в 10-та глуха, а детето да оглави всички класации. :) Работата е там, че любовта наистина е различна. :) не ревнувам, като го видя малкия да се гушка с разни момиченца, но ако си видя мъжа да прехвърля ласки и искри с друга направо ще ми излезе дим от ушите. Наистина любовта е различна, а по сила може и да е еднаква, но просто да не се осъзнава. Да си призная не знам кое е по-правилното - да обичаш по равно, или единия повече/

Не мисля, че това трябва да се коментира освен в случаите, когато едната или другата любов излезе извън нормалните граници. Тотално да пренебрегваш мъжа си заради грижите и отдаването на детето или пък обратното.

balsam написа:Не мисля, че това трябва да се коментира освен в случаите, когато едната или другата любов излезе извън нормалните граници. Тотално да пренебрегваш мъжа си заради грижите и отдаването на детето или пък обратното.

Никой не говори за тотално пренебрегване. :) Погледни пак първия ми пост и ще разбереш какво питам! Не става въпрос за това, да си зарежем мъжете, да не ги погледнем и т.н. защото сме станали майки.

Pipilota написа:

balsam написа:Не мисля, че това трябва да се коментира освен в случаите, когато едната или другата любов излезе извън нормалните граници. Тотално да пренебрегваш мъжа си заради грижите и отдаването на детето или пък обратното.

Никой не говори за тотално пренебрегване. :) Погледни пак първия ми пост и ще разбереш какво питам! Не става въпрос за това, да си зарежем мъжете, да не ги погледнем и т.н. защото сме станали майки.

И аз не мисля, че това трябва да се коментира. Това са различни любови, няма база за сравнение, макар и да са свързани.

Malina написа:Не е ли много невъзможен избор това? Нали за да родиш дете на някой трябва да го обичаш много силно? Мисля, че е нормално да обичаш по равно децата си и половинката си! :) Независимо дали става въпрос за мъже или за жени. :)

Да, по принцип. Но гледайки как се развива семейния живот, то със сигурност се променя любовта. Защо тогва никой не се отказва от децата си, но може да се откаже от любимия? :)

Повечето биха се отказали от любимия или от любовта си към някого друг, от всичко дори заради децата си. Но има и хора, които избират професия или друг човек пред децата си. Това не означава, че не ги обичат. Просто следват себе си. Не смятам, че са лоши родители. Правиш избор, взимаш решения и си търпиш последствията.

penny написа:Повечето биха се отказали от любимия или от любовта си към някого друг, от всичко дори заради децата си. Но има и хора, които избират професия или друг човек пред децата си. Това не означава, че не ги обичат. Просто следват себе си. Не смятам, че са лоши родители. Правиш избор, взимаш решения и си търпиш последствията.

Всеки си прави изборите, друг е въпросът кои избори са нормални и умни. И аз разбирам да предпочетеш мъж/жена или кариера, когато децата ти са големи, но когато са малки дечица, да избереш нещо такова е простащина.

Аз винаги бих предпочела детето си, дори и да се наложи да се разделя със съпруга си. Не си го пожелавам, но всичко се случва. Детето винаги ще е първият ми избор и човекът, който ще има безусловната ми обич.

не мога да отговоря на този въпрос, мисля, че и двамата ги обичам еднакво всеки е различен за себе си и затова не мога да избера, това са два вида любив.

Ако мъжът ми създава негативни емоции, психически ми влияе зле, колкото и да го обичам си хващам детето и дим да ме няма. Иначе това не е живот нито за мен, нито за детето.