Здравен форум на Framar.bg

Аз си мисля, че един ден , не бих се пазила, ако стане стане. :) нека да имаме деца, ако имаме здраво семейство, мисля че и щастливо дете бихме отгледали :)

След като спреш да се пазиш, значи нямаш вече колебания и започваш да чакаш благата вест .

няма нищо по-хубаво от децата и никога не е късно за дете, просто ако го искате, действайте :)

когато забременях втория път напълно неочаквано, направо ми стана лошо, но сега се радвам, че имам две прекрасни деца, човек не трябва да ги мисли толкова тези решения, а да действа ::)

Jully написа:когато забременях втория път напълно неочаквано, направо ми стана лошо, но сега се радвам, че имам две прекрасни деца, човек не трябва да ги мисли толкова тези решения, а да действа ::)

Децата са прекрасно нещо, според мен появата на ново дете е страхотна новина!

Хубаво е дори и да са с по-голяма разлика децата, да си имат другарче, на което да се облегнат един ден, да не бъдат сами и изоставени, а да са с подкрепата на някой! А дали две или три и в това няма нищо лошо :)

Има хора, които винаги са знаели, че ще имат второ дете и за миг не са се чудили как ще го отгледат. Ако искаш и изпитваш нужда, просто го направи, роди си едно детенце и бъди доволна и щастлива.

Това е толкова лично решение. Сто причини има за или против второ, трето дете. Всеки си преценява приоритетите. Факт е че когато детето е едно, ще е по-самотно, хубаво е да има рамо, на което да се опре, когато родителите вече не са на тоя свят. Ама това означава повече разходи, ангажименти и т.н. Затова не може да се даде съвет за такова нещо.

Всяко дете е благословия, да, ама да не забраявме и, че е голяма отговорност. Радостите и неволите вървят ръка за ръка.
Жените след 35 започваме да се заглеждаме по бебоци защото наближава края на фертилния ни период. Чиста физиология.
Аз съм за. Казват, че всяко дете състарявало жената, но за мен бременността ни подмладява. За съжаление при мен мина тази възраст, та само мога да си фантазирам.

Второто си дете родих малко след 35-тата година. Да, умората е по-тежка, мисленето е различно. Все пак, никога не съм се чудила дали искам второ дете. По-скоро съм се опасявала дали ще се справим с грижите. Аз съм единствено дете и знам колко самотно ми е било. Исках дъщеря ми да си има братче или сестриче, да са си опора и подкрепа. Друго е да знаеш че дори и да не е до теб, има човек, който мисли за теб. Никога не съм съжалявала.