Здравен форум на Framar.bg

Нали казват, че старата любов ръжда не хваща, та и аз по този въпрос да ви зачекна.
Спокойно може да се каже, че съм семейна, и съм на ясно, че ни аз за него ни той за мен представляваме "любовта на живота". При мен въпроса е ясен бившия беше въпросната гад, но също се окаа и грандиозна грешка, към него емоционални щения нямам , освен ако ме доближи да му шибна един. НО.... (ех, че я мразя тази дума) днес попаднаха на човек, по чиито ум бях хлътнала още в пубертетна възраст и си глътнах граматиката. В рамките на час се размиханме три пъти по улиците. Пича не е мръднал, добре че аз съм се променила (и че си ходи без очилата), че не може да ме познае.
Не казвам че в стомаха ми има пеперуди, но определено мозъка ми се спаружи.... Ами сега? Къде отива личния морал на човек в такива моменти? Какво правя ако следващия момент въпросния индивид си носи очилата (бягам с писъци в обратна посока ли)?
ей , мътните да го вземат, тъй като стане...
все тъй става!

Виж сега, чувствата са едно, но разума е нещо друго. На мен ми се е случвало да усетя влечение към някое друго момиче, но в следващия момент се сещам за това, с което съм в момента. Ей така с малко убеждаване, защо сега си по-добре щ ети мине.
Никога не съм разбирал хората, които тръгват и оплезват език по някой и не могат да се контролират.

Казват, че изкушението се преодолявало като му се отдадеш. Но то е малко романтична идея, която кореспондира с оправдание да правиш разни неща и да не се чувстваш виновен за тях. Аз съм на мнение, че човек трябва да отговаря за постъпките си, каквито и да са те. Ако нещо го влече и иска да го направи - да го направи, естествено ако си прецени кое му е важното в случая. Но и интуицията не е за подценяване.

Sad, знаем си и кътните зъби, айде сега да се замислиш мъничко за мотивите си. По мъжа ли тъжиш или по представата за него, или пък по времето в което е бил някъде наоколо?
Прав е twiks-ът, че едно е емоция и друго разум, може да се стегнеш и да отминеш....ако въобще стичташ че не е нередно да подминеш човек, които някога си наричала приятел.

Не знам какво да те посъветвам, но нали знаеш, когато човек иска съвет, то тогава хората говорят за себе си.
Ето и какво аз мога да ти кажа, скоро ми се случи с непознати човек да усетя влечение по него, не ми се беше случвало от може би 12-13 години и изведнъж бам! толкова ми беше странно, че се изплаших, че се случва
Поразмислих си,. както каста mix_twix, пресметнах минуси и плюсове, размислих се, дали всичко това е реално, смислено и правилно, да видиш как набързо ми мина, а верно си се бях поизплашила!

Ооооо, сигурна съм, че не хваща... Даже и 100 години да минат човекът за който ми е трпвало сърцето, няма да мога да забравя. добре че живеем в различни градове и само си следим публикациите в социлните мрежи. Стоя далече от това изкушение да му се обадя и да чуя гласа му. Може странно да звучи, ама аз зная какви изскри прехвърчаха, докато бяхме заедно. Да се отдам на удоволствието не е много добро решение в този случай, по-добре да сиостане там където е и сега само в мислите ми.