Здравен форум на Framar.bg

Правило ми е впечатление, че още от малки момиченца ни промиват мозъците с разни детски приказки за Принц Приказни? Защо използвам израза „промиване на мозъци“ – защото почти няма приказка, която да не разказва за девойката в беда, бедната девойка, спящата девойка и т.н., на която й се притичва на помощ принц Великолепни, който е най-красивият, най-смелият, всичко му е най-най! После се женят и цялото й страдание и несполуки, проблеми и несгоди в живота са решени от раз! В днешно време на една жена излиза, че й трябва мъж/ принц с главно „П“, че да се справи. Защо? Защото майка й докато я приспивала, й е чела разни приказки, после тя сама се е добрала до разни любовни романи (нищо лично към тях), в които всичко е цветя й рози благодарение на някой снажен момък , които се оказва с кралско потекло или е много заможен. Съвременната версия на принца е някой младеж, който прекарва половината си време във фитнеса, работи във фирмата на баща си, има собствена такава или просто работи в някоя голяма компания отново с нечия помощ. Харчи безумни суми за безумни неща и разни псевдо принцеси припадат при вида му. Емоционална зрялост понякога липсва при такива индивиди, разбиранията му са, че мястото на жената е в кухнята.
Да има и една друга порода принцове, които си знаят цената и мястото, постигнали са всичко с много труд. Добре възпитани са, начетени, емоционално зрели. В неделя докато чистиш с прахосмукачката, той ще сготви. Уважават жената до тях и т.н. и т.н. Мъж мечта както му казват. И все пак – кому е нужен принц?
Нима една жена не може да се справи сама без значение дали има мъж до себе си? Нима жените, които са необвързани и знаят какво искат, не могат да бъдат щастливи?
Ясно е, че изобщо не говоря за принца или принцесата тук.

Да де, ама и просяци не искате :)
Кое е средното между принц и просяк? Висшист

По темата бих казала следното : Майната ти, Принце! Аз си искам жабата! Може да е малко тромав, да не е като изваден от списание, да ме ядосва с мързела си на моменти. Да не изкарва майка си и баща си на заплата. Да е романтичен колкото пън, но е важно какво виждам в очите му когато погледна там. Важни са малките жестове, които прави. Важно е, че помни неща, които съм му казала преди 2 седмици. Понякога може да не излизаме, да си мълчим и да гледаме тъпи филми, но и това ми стига. Не ми трябва Принц, защото до себе си имам мъж в целия смисъл на думата.

Marcipan написа:По темата бих казала следното : Майната ти, Принце! Аз си искам жабата! Може да е малко тромав, да не е като изваден от списание, да ме ядосва с мързела си на моменти. Да не изкарва майка си и баща си на заплата. Да е романтичен колкото пън, но е важно какво виждам в очите му когато погледна там. Важни са малките жестове, които прави. Важно е, че помни неща, които съм му казала преди 2 седмици. Понякога може да не излизаме, да си мълчим и да гледаме тъпи филми, но и това ми стига. Не ми трябва Принц, защото до себе си имам мъж в целия смисъл на думата.

.. абе и аз си падам малко феминист жена, ама авторката на темата звучи като човек с твърде много натрупан гняв в себе си. срещу мъжете основно, еле пък срещу принцовете. кой каквото му душа сака, това си взима в тоя живот. за едни принцове, за други жаба. пък в случая някой тика ли ти в ръцете принц че си се зачепила на таз жаба плюс тва гореописаният образ не е на жаба, а на принц

Ами нали всички търсите Принца, а после се ядосвате, че не ви помага, по цял ден гледа тв и спи... Ми какво друго да прави? Принцовете на работят

Права си, че представят мъжа като необходимост в приказките, за да намериш щастие, а до тогава жената е обречена на страдание, след това идва мъжа спасител и всичко става цветя и рози.
Но в действителност, в отношенията не всичко се свежда до необходимостта от друг да задоволява финансовите прищевки и да чисти и помага. Всъщност не това искам от мъжа си, макар и да го прави понякога.
Искам обаче да е до мен, да имам кого да прегърна, на кого да се оплача, с кого просто да постоя, да знам, че той е там, че той ще е до мен, когато настина и искам просто да мрънкам ;)

Съгласна съм, че не ни е нужен мъж, ако само ще му слугуваме, но все пак връзките не се основават само на това кой ще измие чиниите. Много феминистко изказване е цялото.

Много време си усложнявах живота с грешна представа и очаквания за мъжа до мен. Да, едва ли не той трябваше да е като принца на белия кон. От това тръгнаха доста проблеми, защото нямаше кой да отговори на такива големи очаквания. Много по-лесно е, когато осъзнаеш че нито ти си принцеса, нито той - принц