Здравен форум на Framar.bg

Не зная защо се получи така. Заедно сме от 2 години, но вече ми писна това търчане от тях до нас и обратно. Не сме на по 20 години, та да сменяме гаджетата през месец. Все си мислех, че сме узрели за по-сериозни отношения. В крайна сметка сериозната връзка не е задължително да води до скучен живот, липса на социални контакти и скука. И двамата сме достатъчно екстровертни, за да не го допуснем.
Опитвала съм да зачеквам темата, но получава уклончиви отговори. Къде бъркам, защо не е склонен на следваща стъпка - например, да заживеем заедно?

Охх, то ще е трудно да разбереш, след като той сам не иска да те просветли по въпроса Винаги ли е бил такъв, или се е затворил с времето? Да не би да имате някакъв неразрешен проблем или конфликт отпреди, който просто да не му дава мира?

Преди повече от година му изневерих. Да, знам че е разбираемо, че се е отдръпнал, но още тогава осъзнах грешката си и го обсъдихме. Не съм си и помисляла да го лъжа пак.
Изглеждаше че ми е простил, поне така казваше. А ето че стоим и тъпчем на едно място от толкова време...

Значи има върху какво да поработите. Ама с говорене ще стане само, колкото и да отбягва той темата. Явно не ти е простил съвсем.
Спретни една романтична вечеря - вкусна храна, приятна музика, и го предразположи към разговори.

Има мъже, които се страхуват, пъзльовци Все едно светът ще свърши, ако заживеете заедно.
Ако никога не давал знаци, че иска семейство, съжителство, може би просто си е такъв. Или пък не е дорасъл. Те мъжете порастват по-бавно от нас, жените, нали знаеш.
Трябва ти сама за себе си да решиш дали си ок с това, дали го обичаш достатъчно, за да си продължавате по този начин. Ако го обичаш, просто приемаш и си живеете живота, както досега. Ако ти тежи - или той ще склони, или ти ще сложиш край. Щом казваш че не сте малки за подобна стъпка, би било излишно да си губиш времето, ако не гледате в една посока.

Да не би да живеете всеки от вас със своите родители? Това е голяма спънка за съвместно съжителство. Може и да не иска да делите дом с нечии родители.
Ако е така, вариант е квартира, ако ще и да е малка, но да сте си само вие. Не е мит, че двойките често се карат, когато живеят с друго поколение под един покрив.

Остави го на спокойствие. Няма нищо по-ужасно от това да очакват от теб да направиш нещо, а ти да не си готов. Това не изключва провеждането на един откровен и сериозен разговор. Ако и след него той се чувства ок с теб, значи просто не е готов. Всъщност, не че е толкова просто, особено за теб, но ще трябва да проявиш разбиране и търпение. Живейте си, веселете се и се радвайте един на друг.

Ако и след разговорите нещата не се изяснят, или продължите да виждате бъдещето си по различен начин, е по-добре да си дадете поне временна почивка. Той да осъзнае има ли нужда от теб и иска ли нещо повече от гадже. Понякога, като погледнем нещата отстрани, са по-ясни, отколкото като сме се забили в тях.

Вие нямате сериозна връзка и реално връзката ви е на по-малко от година, което предполага, че няма да живеете скоро заедно. Защо е така- защото ти с изневярата си не само си върнала връзката ви година назад и си я занулила, ами си я дръпнала и няколко месеца по-назад, време, в което е трябвало отново да градите доверието си. Но според мен от връзка, в която е имало изневяра не може да се очаква бъдеще, по-разумно е да се разделите и със следващия си приятел да не постъпваш така.

Ами според мен щом се е стигнало до изневяра, нещата хич не са розови във вашите отношения. И ако всичко си ви беше наред нямаше да имате нужда да търсите забавление на друго място. Колкото и да ви е трудно по-добре я прекратете тази връзка и тръгнете смело напред към нова. Там някъде ви очаква вашия човек, с който нещата ще се получат и ще са истински. Няма смисъл да тъпчете на едно място, защото времето си минава... По-добре да сте свободна и да се оглеждате за новите възможности, които ще се открият пред вас. Колкото до това дали ви е простил, че сте го предали, само той си знае дали наистина е така.