Здравен форум на Framar.bg

След 10 години брак и аз се оказах разведена, с едно дете. Донякъде подозирах, че може да се случи. Той работеше далече, виждахме се веднъж в месеца. Не се знаеше колко ще продължим така. И постепенно се отчуждихме. Резултатът е налице. Развод. Мина месец, вече не съм в дълбоката дупка, в която бях. Но ми е трудно да продължа, а трябва. Самотата, това че никой не те чака, че ти никого не чакаш. Факта че си само майка, но не и обичана жена. Трудно е.
Ще съм благодарна да поговоря с тези, които са минали през това - как се справихте и продължихте, без това да се отрази на детето?

Не е лесно. На мен ми отне 1-2 години да се окопитя достатъчно, за да се почувствам пълноценен човек.
Най-важното е да не се изолираш от хората. Да търсиш компания, да общуваш с близките си, да споделяш на някого. Ти си прекарвала достатъчно време сама, така или иначе, това не би трябвало да те плаши. Дано имаш стабилни доходи, щом детето ти е при теб. Това ще е ключово. Ще има вечери, когато ще се чудиш кое по-напред да свършиш, но със сигурност ще намериш начин да балансираш. Наистина е трудно. Но много хора минават през същото. Като сте здрави, ще се справите. Ако имаш нужда, може да прочетеш и някоя книга за взаимопомощ, понякога вършат работа. Кураж!

Аз не съм разведена, но още помня развода на майка ми. Тегава история. Обаче, когато човек не е сам. Както и ти не си сама, нещата в един момент започват да се подреждат.
Майка ми се нахъса да работи още по-здраво, не толкова поради финансови причини, а защото това я караше, според мен, да се чувства нужна. Получи признание в работата, после се преквалифицира, съответно разшири кръга си от познати хора и контакти. На мен ми беше мъчно за баща ми, беше свестен човек. Просто явно те не се разбираха. Опитай да говориш за това с детето, ако е достатъчно голямо. То също преживява своите трудни мигове и самота.

Освен работата, аз се отдадох и на повече пътувания. Ето това е нещото, което ме издърпа от депресията. Нови места, нови хора, нова храна. Чувствах се преродена. Някак по-бързо се отърсих така от мисълта, че вече съм разведена. Идеята не е да ходиш кой знае колко надалеч, а да ходиш на нови места. Дори и да са в България. Може да вземеш и детето, даже е по-добре. Хем ще скрепите връзката си, хем и на двама ви ще е разнообразно и ободряващо.

Радвай се, че си имала до себе си този човек, макар сега да ти е трудно да го преглътнеш. Ако не беше го срещнала, нямаше да имаш детето, което сега сигурно се усмихва някъде около теб.
Животът е низ от срещи и раздели. Ще дойдат други времена, с други хора. Ще преживееш нови емоции. Сега просто трябва да се издърпаш сама нагоре, да изплуваш.
Търси занимания, които ангажират вниманието ти. Общувай с приятелите и семейството си, не се откъсвай. Това би било най-голямата грешка.

Не търси вина. Сигурно и двамата винаги имате вина, за да се стигне до развод. Колкото повече се връщаш назад, толкова по-трудно ще продължиш напред. Миналото си остава минало, извлечи си само поуките от него и продължавай.
Сега се отдай на тъгата, плачи, чети сълзливи романи, гледай сълзливи филми. Остави сърцето да си потъгува. После дай нов старт. И ти го заслужаваш, и детето ви.
Намери си хоби, направи нещо, за което винаги си мечтала, но не ти е стигало време или пък кураж.

Продължете го с облекчение и настроение?!