Здравен форум на Framar.bg

От 1-2 месеца ми се е загнездила мисълта дали да не предложа брак на моя човек. Живеем заедно две години, мисля че се допълваме и че се разбираме добре. Ама той сякаш не е на вълна "предложение за брак", а и е малко срамежлив и трудно се впуска в нови неща.
Аз нямам задръжки да му предложа, за мен той е мъжа. Но се чудя дали няма да се уплаши и да се дистанцира. Даже имам и идея как да го направя, само колебанието да не го стресна ме спира...

Ти си познаваш човека най-добре. Щом смяташ че не би имал куража, действай. Просто помисли дали е липса на кураж или е несигурност. Може пък още да не иска брак просто, а пак да те обича. Помисли го.
Аз не бих предложила, не е в моя характер и ако той не се сети, аз никога не бих го направила. Или да се взима в ръце, или да хваща гората.

Завиждам ти на смелостта и твърдостта!
Аз дълго чаках своето предложение, добре че все пак го дочаках, де
Не знам той как би реагирал, хората са различни. Ако много те обича и иска да е с теб, вероятно колкото и да е стъписан първоначално, няма да откаже и после ще е много щастлив.
А как би му предложила всъщност?

Ами, той много обича да чете. Сега знам коя книга иска да си купи. Мисля да напиша на едно листче "Ще се ожениш ли за мен" и да го пъхна в страницата, чийто номер е деня, в който станахме двойка.

Винаги съм се чудела как една жена може да го направи. Не е съдене, по-скоро съм си мислила колко кураж се иска. Аз го нямам. Представям си, ако чуя отказ или ако видя как се отдръпва. Не мога да си го причиня сама.
Идеята ти за предложение е много добра, щом е свързано и с любимо негово занимание!
Не мисля че трябва да се влияеш от това кой какво ще си помисли. Просто опипай първо почвата, дали е склонен на брак и т.н.

По начина, по който го мислиш, звучи добре. Повечето мъже не обичат да изглеждат като "мъже под чехъл" и ако беше решила да го направиш пред хора, щеше да е по-вероятно да му стане кофти.
Най-вероятно той после ще ти върне жеста с предложението, като вече ти даде и пръстен Познавам жена, която предложи на мъжа си и са си диви и щастливи все още. Дано и вие двамата имате късмет! Не че това се определя от факта кой е предложил брак.

Здравейте, интересна тема - определено. Никога не съм се замисляла над този въпрос, защото вероятно никога не бих го направила. Според мен един мъж трябва да има смелост да направи такава крачка – все пак той е мъжът. И макар да живеем съвсем равнопоставено, все пак има неща, които да се правят от силния пол и такива, които не трябва да се изземат от нежния. Тази романтика не трябва да изчезва... :)

Не виждам да има проблем, ако и двамата го искат. Резултатът ще е все един и същ - брак :)
Не робувам на предразсъдъци, някои хора са по-срамежливи и това е.

Според средновековна легенда от Ирландия, Света Бриджит се оплакала на Свети Патрик, че жените не могат да предложат брак на любимия човек и покровителят на Ирландия склонил това да става веднъж на седем години. Света Бриджит обаче успяла да го убеди, това да става по-често – веднъж на 4 години.
Оттам идва англосаксонската традиция, жените да могат да предлагат брак на мъжете през високосна година – на 29 февруари. Ако избраникът откаже, традицията го задължава да купи на отхвърлената невеста копринена рокля.

В САЩ жените също могат да предлагат брак на своя любим, но всяка година и това става на деня на Сейди Хокинс – героиня от популярен комикс. Определеният ден е съботата след 9 ноември.

Ето, хората си имат традиции и решават в случая и вашия казус

Не бих се замисляла, ако съм сигурна че той е човека. Ако откаже, тъкмо ще имам яснота. Но пък ако се съгласи, ще съм сбъднала една своя мечта.
Не живей за хората, винаги ще има доволни и недоволни.