Здравен форум на Framar.bg

Колкото си свързан с другите, толкова и не си. Другите не могат да определят какво те прави щастлив и как да се чувстваш добре. Това го определя всеки за себе си и другите нямат право да се месят.

zheleva212 написа:Колкото си свързан с другите, толкова и не си. Другите не могат да определят какво те прави щастлив и как да се чувстваш добре. Това го определя всеки за себе си и другите нямат право да се месят.

Освен, когато не решат да се намесят и да ти скофтят щастието, номалко или много човек трябва да е егоист, да може да брани своето а не да се примирява, дълго време ми трябваше да се науча, че не е нормално постоянно да мисля за другите, а трябва да отстоявам себе си, малко поне.

Егоизмът не винаги е нещо осъдително, понякога си е необходим именно в такива случаи, за които Крум е споменал. Но дали това е егоизъм или просто изразяване на Аз-а?

О, да, до известна степен трябва да си егоист. Аз го наричам здравословна порция егоизъм. Иначе в един момент твоите нужди остават съвсем на заден план, започваш да се чувстваш непълноценен и нещастен. Но ако човек е свикнал да се раздава, трудно става егоист.

Аз не съм възпитана така, но може би живота донякъде те прави егоист. Спомням си, че моя позната ми е казвала, че майка й е учила винаги да бъде егоист, за да се оправя сама. Доста съм си мислила върху това, като се има предвид, че тя има брат, който е възпитаван по същия начин. Не знам дали е ок, отношенията им не са много добре и мисля, че има роля този егоизъм.