Здравен форум на Framar.bg

След два месеца навършвам 40 години и още от сега съм много объркана и се чудя какво да правя. Като всички и аз съм чувала приказките, че 40-годишнина не се празнува и сега не знам как да постъпя. Нямам представа откъде идва това поверие ли да го нарека, суеверие ли и аз не знам. Много не вярвам в прокоби и подобни и ми се иска да си я отбележа, все пак кръгла годишнина е. Но колкото и да не вярвам, все ме гложди дали няма наистина да се случи нещо лошо на мен или близките ми. Винаги съм събирала роднини и приятели на рождените си дни и ако не я отпразнувам, все едно съм пропиляла една година, така се чувствам. Много ми е любопитно какво мислите по въпроса и как бихте постъпили, ако сте на мое място!?

Тази "забрана" аз я свързвам с мъртвите и вярването, че до 40 ден душите им са сред нас. Не знам дали това е причината да не се празнува 40-годишнината. Аз съм суеверна и не бих я отбелязала. Имам още доста годинки до 40-те, но определено не бих посмяла да ги отпразнувам. Не е и кой знае какъв проблем според мен. Някои хора изобщо не си празневат рождения ден.

Някои хора пък я празнуват и животът им продължава напред успешно и добре! Направи това, кеото чувстваш и толкова, дали нямада бъде толкова голям купон, като преди, а нещо по-скромно, защо да не?

Определено това е страшно глупаво пазене според мен. Всички са го чували това нещо и го спазват, но нямат представа защо. Прилича ми на вярването за Снежния човек . Аз не вярвам в силата на числата, суеверия и тем подобни. Веднъж човек става на 20,30, 40, 50 и т.н. години.

Числото 40 винаги е било натоварено с много символика - след 40 дена душите на мъртвите напускат земния свят, 40 години евреите са се скитали в пустинята, 40 дни е продължил потопа и т.н. Все неща, свързани с раждането и смъртта. Това е от векове и не може така лесно да се заличи от паметта на хората. Ние не вярваме в подобни неща, но е останало у нас усещането за нещо нередно и затова сме толкова предпазливи.

Направи това, което те кара теб да се чувстваш добре. Ако имаш някакви притеснения, страхове, не го прави, но ако имаш нуждата да отпразнуваш грандиозен рожден ден - направи го! Какво лошо има? :)

Приятелите и семейството ми ме убеждават да не го празнувам и да пропусна. На мен все ми е в главата една случка - бях с приятели преди години на рожден ден, рожденикът не го познавах, но ме замъкнаха и мен. Той беше направил много голям купон за навършването на 40 години откакто се е родил. Всичко мина супер, весело и така нататък. След време разбрах, че след седмица паднал и изпочупил целия. Едва се вдигна. Не знам дали има връзка с 40-годишнината му, но сега все се сещам за това покрай моята.

zagrijena написа:Приятелите и семейството ми ме убеждават да не го празнувам и да пропусна. На мен все ми е в главата една случка - бях с приятели преди години на рожден ден, рожденикът не го познавах, но ме замъкнаха и мен. Той беше направил много голям купон за навършването на 40 години откакто се е родил. Всичко мина супер, весело и така нататък. След време разбрах, че след седмица паднал и изпочупил целия. Едва се вдигна. Не знам дали има връзка с 40-годишнината му, но сега все се сещам за това покрай моята.

Това е най-големият абсурд, който съм чувала. Ами не го празнувай, какво толкова, ден като ден, голям въпрос.

Работата е много зле, ако чувстваш и рождения си ден като обикновен ден. Дано не изпадам в такова състояние. А пък ако толкова сте суеверни и не искате да празнувате, направете този ден нещо необикновено, нещо, което не правите всеки ден и така го отбележете. Идете някъде далеч, скочете с бънджи, все има какво да измислите.

Е то пък кой знае какво толкова рожден ден, айде не драматизирай. :) мисля, че всеки човек като порасне малко по- малко почва да се въодушевява от рождения си ден. ;)
Но като имаш суеверия не празнуваш и толкова, никой не може да ти каже да рискуваш ли или не. Ако утре си счупиш ръкате ще кажеш защото празнувах рождения си ден беше.