Здравен форум на Framar.bg

Нещо ми е много интересно... забелязали ли сте, как жените винаги говорим супер много. Дали ще е да споделим с приятелка какво се случва в дома ни, дали ще е да се оплачем от някой, дали ще е само за да си поговорим. Мъжете сякаш не приказват толкова, особено пък да издават семейни тайни, както правим повечето жени. Може би някои са още по-отворени и дрънкат още повече, а други знаят и от време на време да си премълчават. Вие от кои бихте се определили и усещате ли се, че говорите твърде много за личния си живот с приятелките си? И съотвено, сигурно и те правят така с вас... как си го обяснявате? Случвало ли ви се е да съжалявате, че сте споделили толкова много неща с приятелите си??

Жените винаги са приказливи, от деца сме такива. Може би споделяме повече, защото мъжете, като тотална наша противоположност, не се вълнуват от всички неща, които се случват в мислите ни. Така се получава доста трудна комуникация.

Не усещам да говоря чак толкова много Жените по принцип сме приказливи, дори когато на село ни се родят котенца, женското винаги мяука най-много. Явно е просто генетично заложено на всички женски същества по земята. Приказваме повече, лошо няма! :)
Аи наистина мъжете през повечето време смятат, че ние само дърдорим безсмислици, трябва да има кой да ни чуе и да изслуша.

Според мен се дължи на това, че жените еволюционно са развити по друг начин от мъжете. Преди векове вече, мъжете са имали основна цел да осигурят храна, която е била под формата на дивеч най-често, а жената е живеела в своето племе, семейство, с децата. Тогава не са имали едно или две деца, а много повече. Запомнянето на детайлите за всяко дете, за всеки съсед и поддържането на добри отношения изискват думи. Затова и жените сега помним повече детайли от мъжете и използваме повече думи при описанията на съвсем прости неща. Ген, какво да го правиш.

Не знам каква е причината, аз например не говоря почти. Дори често мълча и може би това пречи на другите жени, но те говорят достатъчно. Може би съм била от жените ловци на времето.

Еее, колко ли много говорим. Обикновено сме по-приказливи дамите, но в това няма лошо. Някой трябва и да говори, иначе света би бил много по-скучен. Жените сме отворени да споделяме и лични проблеми, докато мъжете все премълчават.

Донякъде това ни е чара

Защото за нас всяка подробност е важна, затова и говорим толкова много. Докато мъжете казват само най-основното и важното, то ние споделяме всяка една подробност, защото мислим, че е важна и описва по-добре картинката, която разказваме.

АКо и ние бяхме мълчаливи като мъжете, толкова скучно щеше да е. Поне жените малко да вкарваме цвят и интрига в тоя живот, нали така? Иначе голяма скука...

Не съм се замисляла каква може да е причината жените да говорим толкова много. Ние бързаме да споделим, да се похвалим, да обсъдим каквото имаме за обсъждане, изобщо не чакаме по-добро време, даваме там да върви лафа. Някой път сама се мразя за това нещо.