Здравен форум на Framar.bg

Родителите ми са останали заедно заради мен.
това доведе до момента, в които с баща ми стигнахме до физическо насилие полежду си.
моята представа за стандартен дом е изградена от истории за тихо ръмжене и мрънкане.
Самият аз пия изключително рядко само с мисълта, че това ще доведе до тъгата на жена ми (по пример на моите родители). Не мога да отида на семейно събиране без да присъствам на средноголям скандал.

През годините осъзнах че съм напълно неспособен да поема адекватната роля на спокоен родител, защото постоянно се ужасявам, че ще се превърна в баща си.
Преди обвинявах мъжа в семейството за всяко нещастие, сега си мисля , колко съм преувеличавал....колкото и да ами е неприятно да призная се чувствам виновен, за това че те не са щастливи разделени, а са нещастни заедно.
Възрастни хора сме, не може да се мотивираме от глупости, за да не нанасяме травми на собствените си отрочета. Аз лично не бих повторил тази грешка.

Някои двойки остават заедно, защото финансово не могат да си позволят да живеят отделно. Но във всички останали случаи е по-добре да се разделят, точно защото имат деца, за които да се грижат. Един мой роднина търпя една година подобна обстановка, докато той не се изнесе от апартамента (жена му го изгони). Крещяха си, спореха постоянно, той спеше на дивана, като през цялото време децата гледаха и попиваха всички обиди и викове. Сега е трудно, но поносимо. Живота си продължава и хората правят грешки. Единственият ми съвет е за двойките да се опознаят по-добре, да съжителстват по-дълго преди да решат да имат деца. Поне такава беше грешката на този мой роднина, според мен.

Zuzi sladki buzi написа:Някои двойки остават заедно, защото финансово не могат да си позволят да живеят отделно. Но във всички останали случаи е по-добре да се разделят, точно защото имат деца, за които да се грижат. Един мой роднина търпя една година подобна обстановка, докато той не се изнесе от апартамента (жена му го изгони). Крещяха си, спореха постоянно, той спеше на дивана, като през цялото време децата гледаха и попиваха всички обиди и викове. Сега е трудно, но поносимо. Живота си продължава и хората правят грешки. Единственият ми съвет е за двойките да се опознаят по-добре, да съжителстват по-дълго преди да решат да имат деца. Поне такава беше грешката на този мой роднина, според мен.

Аз имам познати, които си съжителстват като съквартиранти в голяма степен заради парите и които бяха достатъчна дълго заедно преди да им се роди дете... но за съжаление жената имаше един период, в който не искаше да спи с мъжа си и не му даваше искрено обяснение за това.. в този момент се появи негова колежка, много приятелски настроена и разбираща.. и той залитна. Година по-късно двойката не изглади отношенията си, а когато жената поиска да посетят семеен психолог.. мъжът й отговори "Ти ако имаш проблем иди. аз нямам". До тук с приказката за любовта. а детето в картинката.. страда.

Често се случва, ако не се спаси от рано лодката от потапяне, просто трябва да се реагира своевременно.
А инче за дългото съжителстване преди децата, при мен случая е друг, с мъжът ми след 15 дни ще празнуваме 10 години, ад етето ни преди дни стана на 9 години. Не сме се карали нито за миг, нито една вечер сме спали скарани. Разбираме се много бързо и съм сигурна, че ако един ден стигнем до раздяла (надявам се да не се случи) ще бъде много цивилизовано между нас, просто разбирам, че разбирателството ни е важно.
Но да се живее в истерии, побоища, децата се напрягат, ние когато се скараме с мъжа ми - макар че ни минава за около 5 минути, на детето му прави впечатление и задава въпорси, но ние се караме често на шега - някой каже нещо смешно в кавгата и така - минава по-лесно. Но ако има хвърляне на предмети, посягане, крясъци, истерии, тръшкане на врати, психиката на детето ще се срине!

Въобще не е правилно да остават заедно. Така децата започват да растат в една среда, която не е обградена с любов и грижи, а с омраза и изневяра. Най-добре е да го напусне. Това е по-малкото зло, отколкото да останат заедно и да наблюдава разрухата не само на техния живот, но и този на децата им.

Гълъбина_55 написа:Въобще не е правилно да остават заедно. Така децата започват да растат в една среда, която не е обградена с любов и грижи, а с омраза и изневяра. Най-добре е да го напусне. Това е по-малкото зло, отколкото да останат заедно и да наблюдава разрухата не само на техния живот, но и този на децата им.

Всъщност, ако се вслушате в разговорите на хора, които са били с родители, останали заедно заради тях, тея истории нямат щастлив край, не се e получил положителен ефект от това оставане заедно заради децата.

La_bomba написа:Не съм съгласна, че е задължително да има напрежение, скандали и кавги. Ако оставаме заедно с някой, заради децата, значи любовта е изчезнала и остават само битовите проблеми, като сметките за ток, храната, и кой ще прибере децата от училище. Това предполага, че няма конфликт. Значи няма и нужда от скандали, а децата няма и да разберат, че се случва нещо различно и необичайно в семейството им.

Не съм съгласна категорично. Дете съм на неразведени родители, не е имало нон стоп скандали между тях и напрежение, което да режеш с нож, но усещах, че не са щастливи заедно. Все се питах защо не се държат мило един с друг, не се прегръщат и целуват. Разминаваха се като съквартиранти и само обсъждаха набързо какво има нужда да се свърши вкъщи или подобни битовизми. Колкото и да пазят поведение двама души, винаги се усеща, че нещо не е по реда си. Дали е възможно двама съпрузи да си живеят като приятели? Съмнявам се .

Това, че има само битови проблеми за решаване все пак не прави хората семейство, а децата имат нужда да виждат любов между родителите си. Да не говорим, че колкото и да е, когато няма любов, то се намесват едни други чувства, и несъзнателно въвличаме децата в това да избират родител, когато майката започне да се оплаква от бащата и обратното.
Да не забравяме, че в една такава ситуация,естествено грижата за дома също намалява, той вече не е онова важно и любимо място, а просто помещение, което не може да привлече желание за промяна в него, независимо дали се касае за слагане на вечерята, или освежаване на стените.

Категорично не. Не го разбирам. Вероятно навикът играе лоша шега в такива моменти. Още по-трудно е, ако човек няма подкрепата на близките си.