Здравен форум на Framar.bg

Така се ядосах вчера на мъжа ми, че му казах направо в очите как в тоя свят е по-лесно да си мъж. Нито раждат, нито в казарма ходят вече.
Връща се вчера от работа и се пльосва на дивана да чуел новините за Валери Симеонов! На мен ми се спира тока от бързане - пералня, готвене, да видя децата...И ми писна от думие "след малко"! Какво, мъжът само да работи ли трябва?! И аз ходя на работа, ама като се върна не мога да си помисля да си седнана д-то и нищо да не правя! Имам чувството че да си мъж в този свят е по-лесно, а май трябва да е обратното,налиса по-силния пол, уж?!

Vivann, я се успокой, жено! Вземи си кафето, излегни се на дивана и го остави 2 часа да се справя сам. Разбирай, да откликва на нуждите на децата - каквито и да са, да подготви обяда им и каквото там изскочи. Знаеш ли как бързо ще се усети?
Иначе съм напълно съгласна че това в днешния свят мъжете сякаш са по-нежната половина вече

Ахахаха, как ме развесели в събота! Ама си права, просто мислех че аз имам високи очаквания към моя. Аз също съм яхналаметлата, но още набирам скорост
Обаче съм подготвила замен и една приятелка женска вечер извън къщи, да се спасява с децата тогава.
Проблемът е в нас си мисля - че сме ги научили така, както и майките им, де! Ще се превъзпитават явно...

Мъж, мъж, ама има и истински мъже! Те опъват каиша доста повече от жените си. Монетата има две страни, както винаги. Познавам трудолюбиви мъже, които не се чувстват богопомазани и като се приберат не сядат на дивана да мръхтят, а помагат с каквото могат

Каквито сме си ги избрали, такива ще си ги търпим. То и ние не сме китки за мирисане сигурно
Шегата настрана, техните домакински задължения наистина са по-малко. Аз затова казвам всичко директно - направи това, направи онова. Ако чакам сам да се сети, кауза пердута!

Само колко ми е познато... Добре че децата вече пораснах иначе беше същия ад. Ама поне късно се прибираше " Все много работа имал". А аз от работа по магазините с децата, у дома се започва перални, домашни, готвене, галдене и т. н и тн. Той се връщаше като децата вече спят, яде, къпе се и си ляга. А аз осъмвам и на другия ден пак на работа и така. И да му говориш файда никаква, само ти се изнервяш още повече. Един мъж не е ли научен от майка си, какво е семейство и да помага в домакинството, ти си говори колкото си щеш.
Сърдех се по цели дни не съм му говорила. Стресне се като че ли за някой друг ден и после пак си почва страта песен на нов глас. Спомням си веднъж изпрах всички пердете и тъй като корнизите са високи само той може да ги сложи обратно, но не ги слага и на мен не ми пречи. И идва майка му на гости, взема 1 стълба, грабва 1 перде и почва на пръсти да се навдига, за да го сложи. Аз съм по-висока от нея и не стигам, така че ми е ясно, че няма как да стигне и тя. Но това ми даде ясно да разбера, защо той не ми помага у дома. Просто не е научен, а човек трудно се променя. За това синовете си съм ги научила да ми помагат и сега помагат и на жените си. Мисля, че проблемът на съвременния мъж е майка му, пък кой каквото ще да ми разправя.