Здравен форум на Framar.bg

След две години вкъщи покрай бременността и майчинството, дойде момента и да се върна на работа. Дотук добре, ама се оказва че адаптацията далеч не е толкова лесна, колкото съм си мислила. Първо, имам нови колеги. Второ, работата ми ще е различна, тоест по-разноородна. Трето, акъла ми е все вкъщи при детето. Толкова исках да се върна на работа, а сега съм сякаш непълноценна. А и не мога да се наспивам покрай малкото. Вие как минахте през този период?

Ох, не е лесно! На мен най-трудно ми беше да се отпусна, че някой друг ще се грижи за детето. Не толкова самата работа, колкото доверието. Така че е важно да намериш надежден човек, за да знаеш че каквито инструкции дадеш, това ще направи. Така поне няма да ги мислиш. За мен поне това беше ключовия момент.

Мисля че всяка от нас е минавала през тази гадост с адаптацията. Дано поне колегите ти са готини, щото моите не бяха и беше истинско изпитание да свикна отново.
Опитай се да не се вторачваш в това че трябва да се адаптираш, работи си, приеми го като глътка въздух от семейните задължения.

На мен не ми беше толкова трудно да вляза в ритъм за работа, обаче ми беше трудно напасването откъм време. Организацията като часове, водене и взимане на детето от ясла, готвенето след работа.
А на работа - може да почнеш предварително да си припомниш някакви неща. А ако е удачно, може да отидеш няколко пъти да се видиш с колектива, да напомниш за себе си.

На мен ми се наложи да сменя работата. Върнах се на старата и установих, че нищо не е като преди. Просто вече не беше моето място, моето нещо. Тогава стана тежко - да намеря отново нещо, което да ме удовлетворява, което наистина е сложно в наши дни.
Ако харесваш самата работа, опитай да не говориш много за детето с колегите, за да не им става досадно. Не въобще, ама да не е това основното. Ходи с тях по разни събирания или партита.
За наспиването - редувайте се с таткото, все пак вече и ти ходиш на работа и имаш нужда от повече енергия

Приеми го като нещо положително. Ще разпускаш с хора извън семейството, ще имаш време да се храниш нормално. И имай търпение - няколко седмици и всичко ще се подреди

Изобщо не ми е било трудно нито първия, нито втория път, връщам се и това е, даже се чувствах много добре и аз да си имам живот извън това да бъда майка.
Имаше период, в който (преди година) мъжът ми предложи да остана у дома, за да мога да се грижа за къщата, съгласих се и изкарах така до скоро обаче ми омръзна. Сега работя на половин ден и се чувствам супер, имам връзка с колеги и приятели, а в същото време успявам да се погрижа за дома ни.

Аз нямах търпение да се върна, но и човека, на който оставих детето беше майка ми. Не съм се притеснявала за тях. Толкова имах нужда от глътка свеж въздух, че се задушавах вече у дома
Ако колегите ти са си същите, просто игнорирай факта че си отсъствала дълго. Може би това ще е пречка да свикнеш отново.