Здравен форум на Framar.bg

Вчера за пореден път се скарахме с нашите. И макар да имам собствен живот и вече да не съм дете, което живее под един покрив с тях, караниците ни продължават. Мислех си, че като стана независима и създам свое семейство, нещата ще утихнат, но не познах. Сигурно вина имам и аз, и те. След това се чух и със сестра ми по телефона. Тя смята, че тия разправии са заради твърде различните ни характери, разбирания и неща от сорта.

Вие в какви отношения сте с родителите си, като вече зрели хора? Съветвате ли се с тях и държите ли на мнението им? Винаги ли е било така? Как е било в "преходните" и за вас и за тях години? А в какви отношения сте с децата си?

Като цяло имам нужда от малко морална подкрепа. И ще ми бъде интересно да разбера дали само моето семейство не е наред

Не съм се карала особено с родителите, тъй като не живея с тях от 14-годишна. Когато се прибирах събота и неделя, обикновено учих, излизах и нямах много време да се скарам с тях. Имали сме няколко по-силни спречквания и конфликти, тогава ми изглеждаха "гадняри и моралисти". Сега мога да кажа със сигурност, че винаги са били прави! Дори съжалявам за някои моменти, когато не съм ги послушала и съм сгрешила, но това са житейските уроци.
Със сигурност родителите ти желаят най-доброто и искат да те предпазят от грешки.

Мисля, че семейството ти си е съвсем наред. Най-вероятно.
И всички сме минали по този път. По един или друг начин. Е, при някои нещата се поуталожват по-късно, при други - рано-рано.
Да не би да се бунтуваш още поради някакви други причини? Да са били твърде строги и властни и да продължаваш да се бориш за своята независимост по този начин - опонирайки ги постоянно?

Споко, има и други като теб! Имам дете, а продължавам да се карам с родителите си постоянно. Много сме различни що се отнася до отглеждането и възпитанието на децата. Имам чувството, че никога няма да намерим покой
Опитвам се да мълча, докато казват нещо, което не одобрявам. После пак правя нещата, както аз преценя.

И на мен ми мина през ума дали не се опитвате едни други да покажете надмощие. Ако са те възпитавали по-строго и са имали много изисквания, сега ти да си все "на нож", нещо като отмъщение. Може да не го осъзнаваш въобще. И при мен имаше такъв период, но с времето улегнахме и се кротнахме сякаш
Сега се караме само за неща, свързани с детето. Там не давам и "копче" да ми кажат.

Сега вече, като майка, искрено се надявам да не забравя, че и аз съм била дете. Много се кефя на отношенията между майки и дъщери, които са като между приятелки. За жалост, и моята майка не ме е предразполагала към по-приятелски отношения. не мога да се отпусна пред нея и да й споделям какво ме тревожи.
С две думи, просто опитай да не създадеш с твоето дете отношения, каквито имаш с твоите родители. Да ти е като обеца на ухото. Поне това зависи изцяло от теб.

На родителите ни винаги им е трудно да разберат, че сме пораснали. Откакто не живеем заедно съм много добре. Казвам "Да, Да" по телефона и си правя каквото си искам!

КОгато си зависим от родителите си с годините, все още продължават да се месят. С моите се виждаме по празници и никой не ми дава акъл и никой не ни се меси. Но когато децата бяха по-малки и имахме нужда по-често от някой дап омага с децата, винаги имаха мнение.

Колкото по-далеч от родителите, толкова по-добре. И в една къща да сте, емоционално се разделете с тях, няма право никой да ви се бърка в гледането на децата, изборът е ваш, особено пък ако се справяте добре. Ако ги биете, разбира се, нека целия блок се намеси, но в противен случай всеки трябва да си трае.
Аз не приемам съвети,но и не дигам скандали, казвам "добре" и си правя каквото си искам. когато отговаряш с една дума много помага никой да не ет занимава.

Не мисля, че това някога ще се промени. И моята майка е такава - трудно се спори с нея, още по-трудно мога да я убедя в нещо. Продължава да ме възприема като дете, което има нужда от нейната опека и наставления. Дори и да живея в отделен апартамент. И по телефона да е, пак успяваме да се спречкаме по тези въпроси. Научих се да гледам по-отгоре на нещата. Тя да си говори, аз се правя че слушам и така.