Здравен форум на Framar.bg

От няколко години имам книжка, но дори и докато карах курса се чувствах неуверена и плаха. Карах няколко пъти след като взех книжка, но винаги е било с придружител и все на по-къси разстояния. Знам, че това не е достатъчна школовка, но от страх толкова посмях.
От известно време ми се налага да използвам колата, която стои в гаража, но ме е страх. Страхувам се дали ще успея да я изкарам от гаража без да я потроша, да не ми изгасне по средата на платното, ей такива тривиални за повечето хора неща.
Затова се записах на опреснителни часове с инструктор.
Вие как сте се справяли със страха си, ако го е имало? Знам, че много хора обичат да шофират и това ги отпуска, но има и такива като мен, за които шофирането е просто необходимост.

Отговорът сигурно го знаеш - с шофиране.
Опитай пак на малки разстояния до места, където си стигала пеш и постепенно увеличавай маршрута.
Може да пробваш в ненатоварени часове, примерно, да стигнеш до по-далече. Отначало е важно да си наясно с маршрута.

Ако страхът ти наистина е голям и се паникьосваш, може би не е добра идея да шофираш. В смисъл, че паниката е лош съветник и може да пострадаш и ти, и другите участници в движението, именно заради този си страх.
Ако наистина ти се налага да шофираш, трупай опит. Така ще преодолееш страха.

Много е важно да умееш да прецениш дали ставаш за шофьор. Покарай, натрупай малко опит. Ако страхът не изчезне и не придобиеш самоувереност, може би наистина не е за теб. Много хора не шофират, не е нещо кой знае какво.

Съветвам те първо да излизаш с колата, когато няма сериозен трафик - вечер или между 10-12 предиобед и 14-16ч следобед. Използвай си стандартните маршрути, докато ги наизустиш с колата - тоест, пътни знаци, ограничения, ако щеш и дупките да научиш къде са. И определено по-добре без половинката да шофираш.
После сама си постави нова цел - кратък, но различен маршрут. И така едно по едно...

И при мен го има този проблем.
Изкарах си книжката с голямо желание. Докато бях с учебната кола, нямах проблеми. Бях що годе спокойна, всичко мина добре. Ей, като се качих после на нашата кола и беше коренно различно.
При мен проблемът идва от там, че съм прекалено взискателна към себе си. Не искам да правя никакви грешки. А колкото повече се старая, толкова повече се шашкам. В момента, в който седна зад волана, вече премислям маршрута, като първо се сещам за местата, на които е вероятно да направя грешка. Представям си как колата ми изгасва, как чувам клаксоните и псувните на другите шофьори, как аз от паниката се бавя още повече с паленето на автомобила. Това ме отказва.
Обмислям варианта с опреснителните курсове, защото наистина ми се налага.

Практиката ще потисне страха ти.
Пробвай с по-леки маршрути в началото. С още някой в колата е добра идея, но да не е изнервящ и мрънкащ.
Шофирай рано сутрин, докато няма движение, за да свикнеш и да ти е по-спокойно.
Практикувай многократно онова, в което не си сигурна - паркиране по всякакви начини. Тръгване при наклон.
Научи се да си сигурна в себе си в хубаво време. После се престраши и в сняг и в лед да караш, ако имаш нужда от съвети, задължително питай. Между другото, гадното време е каляване на нервите за всички шофьори, не само при теб.
Като не си сигурна - карай по-бавно - за градско 40-50 си е нормално. Идиоти, дето са изнервени и предпочитат да летят на пътя винаги ще се намерят. А и като те изпревари какво? Ще се срещнете на следващия светофар

Аз все още се боря с този страх. Шофирах за кратко в началото, после колата ми изгасна в един ужасен трафик и бях дотам. Просто не мога още да преодолея това усещане.

Аз също не шофирам, за което много съжалявам. Просто си намери приятен събеседник, който няма да те хока и си набележи пазаруване от близкия магазин. За да не съжаляваш един ден като мен.

Когато посрещнеш страха и не спираш да опитваш да шофираш. Зная, че звучи като клише, обаче наистина е така. Имах същия проблем преди години. Успех!