Здравен форум на Framar.bg

хаха, и при нас е така. Затова гледам да не готвя в много големи количества.

Никой не обича да яде по два пъти от едно ядене, но когатго остане, трябва ли да се хвърля. Аз обичам да ям прясно сготвена храна, не притоплена, но това означава ли,ч е трябва да готвя като роб на всяко хранене, ще се примиря, веднъж ще ям старо, друг път ще повторя. Жените сме склонни на тези жертви, докато мъжете са ... нямам думи.

Така е. Аз не обичам да претоплям яденето в микровълнова, вместо това го обърквам на тигана за няколко минути и става като току що сготвено.

Защо го объркваш в тигана, аз си притоплям яденето в съда, в който се намира и е сготвено? Като се сготви, обикновено не се изяжда всичко, може да е малко, но остава. И както казва Лолипоп, да се хвърля ли? Толкова чак претенции може само принцовете и принцесите да имат . Не обичаме да хвърляме храна и се съобразяваме. Единият ден може аз да ям от нея, на другия мъжът ми ще яде и така се довършва.

Ако е в тенджера го стоплям с нея, ако не, го слагам на тигана за бързо.

На мен ми е най-трудно да стопля ориз или картофи, мусака, да изгарям цялата тава изпоизядена и да загрявам фурната за едното ядене ми се струва безсмислено. :)
А за готвенето, всяка вечер готвя. Днес например съм планирала да направя воденички с ориз (от вчера са сварени, само ще ги изпека), за утре картофена яхния. През седмицата готвя винаги бързо, не се мотая. :)

Като се приготвя човек, готвенето може и да отнема малко време, а и готините ястия стават бързо, салата, пилешко, или кюфтета и някаква салата, ориз със зеленчуци, набързо се скалъпва вечерята.

Вечер обикновено съм на мезенце и чаша вино, не ми се ядат манджи.

Ginger написа:Вечер обикновено съм на мезенце и чаша вино, не ми се ядат манджи.

О, това е просто страхотно обяснение и аз така предпочитам, но когато си дойда от работа ми се ще да намажа по нещо набързо и си прпиготвям нещо, което често изяждам другия ден. :)

Най ми е хубаво, когато се прибера и някой вече да е сготвил вместо мен, да има сложено всичко на масата и аз само да се насладя на вкусна вечеря. Но това се случва мноого, много рядко, не знам обаче как се справят жените с деца, кога ги виждат, кога им оправят домашните, кога говорят с тях, с мъжете си, готвят оправят... лелеее...жените са героини в наши дни!