Здравен форум на Framar.bg

Здравейте! Интересно ми е в днешно време при толкова кулинарни предавания и страници в интернет дали още се ползват готварските книги. Може да ви прозвучи малко странно и архаично, но аз предпочитам книгите. И то не непременно новите, а тези останали от майка ми и баба ми. Имам и няколко нови издания. Но в старите откривам рецепти за невероятно вкусни неща с нормални продукти, които можеш да си купиш от кварталните супермаркет и плод-зеленчук, без да се налага да обикаляш големите вериги и деликатесните магазини за някоя екзотична съставка. Пък и честно казано нямам доверие на всичко написано в интернет. Все пак готварските книги се издават от екип специалисти (поне старите), а днес всеки може да се пише мастър шеф и да комбинира каквото му скимне, че и да го изплющи в интернет с претенции за автентичност и гаранции за добър вкус.
Вие на какво мнение сте? От къде идват вашите кулинарни идеи? Ако някой може да препоръча хубава готварска книга или кулинарна интернет страница, която си заслужава, ще му бъда много благодарна.

Когато готвя нещо конкретно, като например домашен кекс или палачинки, винаги отварям старите готварски книги, където мога да прочета семпла, лесна и непрефърцунена рецепта. Понякога ми се иска да приготвя нещо различно, нетрадиционно и вкусно. Тогава прибягвам към френската кухня или си пускам кулинарни предавания... нищо че само ги гледам. По-скоро отварям фрамар или интернет и като цяло си намирам интересна рецепта, която да е лесна и бърза за приготвяне. Надявам се да съм ти била полезна.

Аз имам една много хубава "Готварска книга за мъже" от Петър Саралиев, издадена през 1984 г. Идеална работа ми върши, когато искам да си приготвя нещо бързо и вкусно. От интернет вземам идеи, но рецептите там ми изглеждат трудни за изпълнение.

Ако искам да пробвам нещо ново, ползвам рецепти от интернет. Пък и за по-традиционните ястия също. По-лесно ми е да напиша в Гугъл какво търся, вместо да прелиствам старите готварски книги. Пък ако има някакви супер екзотични съставки, ги игнорирам, стига да не са основни, разбира се.