Здравен форум на Framar.bg

В някой предишен живот сигурно съм израснала в планината, толкова да я обичам
Проблемът е че приятелят ми не споделя тази моя любов към планинарството. Ще кажете - ок, не ти пречи да отидеш с други хора. Е, да, но аз катеря планините често, понякога и по няколко дни. Докъде ще я докараме така?
Какво да направя, за да го зарибя, или да се примиря, че няма да имаме споделено любимо занимание...

Не е приятно, когато любимият човек не иска да споделя хобито ти. Но пък все трябва да има нещо друго, което обича да правите заедно - филми, събирания с приятели. Явно трябва да е нещо не толкова енергоемко, щом сама си го определяш за ленив или мързелив
А за планината - не спирай да й се радваш, намери си групичка, с която да бродите. Може пък в един момент да се навие и твоят човек.

Ние бяхме така с бившия, но в обратната ситуация. Той обожаваше да катерим всякакви чукари, да се мъкнем до върхове и водопади и т.н. Аз пък съм най-неспортният тип и в единствения ми почивен ден в седмицата не ми беше идеята за почивка да хукна по баирите. На мен ми дай да си чета книжка и да си пия кафенцето вкъщи и релакс.
Нещата свършиха с огромни компромиси от моя страна. Мъкнех се с него, но беше невероятно мъчение за мен, тотално физическо и психическо изтощение и накрая - много караници.

На сегашния ми мъж категорично съм му казала, че за по-далеч от разходка в някоя екопътека хич и да не ме брои. И нещата вървят далеч по-добре. Така че съветът ми е не го тормози човека! Не сме всички любители на изживяванията на открито, за някои от нас това е откровено мъчение, дори и да ти е безкрайно странно и разочароващо, за отношенията ви ще е по-добре да споделиш страстта си с хора, които също са запалени по планинарството. Пък с мъжа ти ще намерите и други общи неща, или ще откриете нещо ново заедно!

Винаги съм много подозрителен към мъже планинари. Много, ама много подозрителен. Даже повече, отколкото ако науча, че харесват Лили Иванова ;)

Погледнете от положителната страна - така няма да сте заедно абсолютно всички почивни дни и ще усетите, че си липсвате. Иначе често се получава едно пресищане на отношенията, гарнирано с раздразнителност. Всеки има нужда от малко усамотение и от общуване с други хора без присъствието на половинката. Всичко това, разбира се трябва да става по взаимно съгласие, а не единият да се чувства пренебрегнат.

Алиса_В написа:В някой предишен живот сигурно съм израснала в планината, толкова да я обичам
Проблемът е че приятелят ми не споделя тази моя любов към планинарството. Ще кажете - ок, не ти пречи да отидеш с други хора. Е, да, но аз катеря планините често, понякога и по няколко дни. Докъде ще я докараме така?
Какво да направя, за да го зарибя, или да се примиря, че няма да имаме споделено любимо занимание...

Познавам момиче, което си ходи по планините и приятелят й не прави проблем от това, нито тя. Вероятно и тя е имала подобни терзания в началото на връзката им. Но после нещата се напаснаха и сега и на двамата им е добре. Често една връзка, за да върви добре е хубаво от време навреме да си дават почивка двете половинки

Viktor.Ivanov написа:Винаги съм много подозрителен към мъже планинари. Много, ама много подозрителен. Даже повече, отколкото ако науча, че харесват Лили Иванова ;)

Това пък що? Точно пък в планината човек може да покаже дали е издържлив, силен и находчив.

А по въпроса - не бих се измъчвала. Винаги съм смятала, че дори в двойките всеки има право на своето лично пространство. Време да диша, да смени компанията, да види нещата отстрани. Пък и тъкмо след това ще сте си по-мили един на друг, нали Не търси под вола теле, а се наслаждавай на хобито си.

Ива Тодорова написа:

Viktor.Ivanov написа:Винаги съм много подозрителен към мъже планинари. Много, ама много подозрителен. Даже повече, отколкото ако науча, че харесват Лили Иванова ;)

Това пък що? Точно пък в планината човек може да покаже дали е издържлив, силен и находчив.

А по въпроса - не бих се измъчвала. Винаги съм смятала, че дори в двойките всеки има право на своето лично пространство. Време да диша, да смени компанията, да види нещата отстрани. Пък и тъкмо след това ще сте си по-мили един на друг, нали Не търси под вола теле, а се наслаждавай на хобито си.

Иванов пак нещо троли. теб като те мързи да ходиш и те е яд, че мъжете планинари са атрактивни за девойките (много е модно вече да си планинар) и ги обвиняваш в нетрадиционна сексуална ориентация грабвай снегоходките тази зима и беж на джамджиевия ръб

И моят мъж дълги години се противеше на подобни мероприятия. Обаче забеляза че си изкарваме готино - вечер на топличко, с добра компания, на чайче с ром...Сладка умора след планински преход - няма нищо по-хубаво. Та, в един момент сам реши да се включи. Сега броди наравно с нас и всички са доволни

Въобще не бих се впечатлявала. Отивам си в планината с приятелите. Всеки има право на своето хоби и не е задължен да харесва това на партньора си.