Здравен форум на Framar.bg

red_eyes написа:За съжаление не обичам да плувам и аз така, защото не мога, а и в повечето басейни водата е ужасно студена, вярно е, че съм зиморничава, но крайниците ми се сковават и да искам не мога, просто ме задушава студената вода, затова и все още търся своя спорт, но смятам, че не е добре да става навик, навиците на са хубаво нещо, а винаги трябва да се търси тръпката

Burborino написа:Аз съм на 32 Мъжът ми от 9 години се опитва да ме научи, но според мен просто не е бил тогава момента... Защото аз обичам много да съм във водата, но изпитвах панически страх от това да остана без "почва" под краката или да се отпусна. В неделя стана така, че сама пожелах да ми асистира и в един момент лежах във водата по гръб без той да ме държи. След този опит пожелах да опитам да плувам. Естествено съм супер смешна защото като се изморя започвам да махам с ръце, не мога да се обръщам или да стъпвам на краката си след като съм плувала, но и това ще стане. много съм доволна... Още повече, че имам сериозни проблеми с кръста и не мога да тренирам някои неща, а плуването е препоръчително при такива проблеми и помага за заздравяването на гръбните мускули.
Та никога не е късно човек да опита. Иначе аз досега винаги съм си лежала и плувала с възглавничка.

S_Milenska написа:Мен много ме е срам да спортувам, защото все пак всяко начало в трудно, а когато няма кой да те подкрепя отстрани и става много трудно и гадно и демотивиращо, а как се кефя на хора, чийто кеф е да пробягат 20 километра, красота

Pipilota написа:Докато мине срама доста време има да мине, Кaya. ;)
Иначе и аз се възхищавам на тези, които тичат по много километри, но там вече е спортен хъс и хората участват в състезания, но онези, които не могат да започнат деня си без сутрешната си тренировка са друго нещо :)

Yunona написа:Спортът става навик като всяко друго нещо - когато усетиш удоволствието от него :)
Удоволствието да се чувстваш във форма, да се харесваш в огледалото, възхитеният поглед на любимия човек и леката, трудно прикрита завист на околните ... а лично мен - и одобрението на децата ми - това са неща, които подхранват естествената ни суета и представляват най-мощният стимул :)
Нямам време да ходя в зали, оборудвах си малък кът у дома и тренирам четири-шест пъти в седмицата рано сутрин - това е единствената ми възможност. Благодарна съм, че я имам. Благодарна съм и на себе си, че си позволявам това "време-само-за-мен". Страхотно е!