Здравен форум на Framar.bg

Хранителните разстройства не са само анорексия и булимия, държа да отбележа. Системното преяжане и прекаляване с храната, емоционалното хранене, това също са хранителни разстройства.
Дори и да не сте били диагностицирани, помислете си добре какво се случва с вас и сами можете ли да сложите подобен етикет за вас, че имате хранително разстройство?
И най-важното, ако сте имали или усещате, че сега имате такъв проблем, как сте се справили или какви планове и какви усилия полагате в тази насока?
Аз мога да кажа, че страдам от хранително разстройство, затова и търся някой, който да сподели с мен.. и да си бъдем взаимно полезни. При мен хранителното разстройство е това, че аз се храня емоционално и не спирам, много, много често, често докато не повърна, което вече ме води и към булимия.. Все си налагам граници и когато ми се случи нещо отново започвам да ям... Как се излиза от този порочен кръг?

не мога да кажа че имам няккакво хранително разстройство.. обичам да ям, но и знам кога да спра, при теб обаче не звучи така..

Преди няколко години имах подобно, типично за нас, а именно емоционалното хранене, точно както и ти го описваш. Не спирах да ям преди да преям толкова, че да не мога да дишам. Ако имах проблеми автоматично започвах да търся някаква храна, не подбирах какво е - можеше да ям фурми с хляб и сирене, до толкова дори не търсих вкус.
Успях да се справя с много силна воля, много строга диета, която и аз не знам как изпълних. Отказах се от всичко пакетирано, започнах да ям редовно и в нормални количества.
Отнема много време, но резултат има. Сега отново посягам към някои забранени неща, но рядко и когато се притесня или изнервя, хапвам ядки.

След като самата ти осъзнаваш, че имаш проблем, това ще е хубаво, защото така ще можеш да се справиш. Разговори с психолози и подобряването на живота, като спортове, хобита могат да ти помогнат. Ако си намериш нова страст, която не е яденето, а и дори храненето да е, може да се ориентираш към здравословно такова.

vanessa_ написа:Преди няколко години имах подобно, типично за нас, а именно емоционалното хранене, точно както и ти го описваш. Не спирах да ям преди да преям толкова, че да не мога да дишам. Ако имах проблеми автоматично започвах да търся някаква храна, не подбирах какво е - можеше да ям фурми с хляб и сирене, до толкова дори не търсих вкус.
Успях да се справя с много силна воля, много строга диета, която и аз не знам как изпълних. Отказах се от всичко пакетирано, започнах да ям редовно и в нормални количества.
Отнема много време, но резултат има. Сега отново посягам към някои забранени неща, но рядко и когато се притесня или изнервя, хапвам ядки.

дано нямаш проблеми за в бъдеще. всичко идва от мотивацията, вярвай че може да се справиш с всичко и ще го направиш.

Вече не мога да кажа какво ми има, аз съм така, колкото и да съм на диета, от както съм на диета де съм с 10 кг отгоре, винаги изпадам в някакви дупки и ям, било то щото диетата не ми върви, защото нямам настроение, не постигам резултат и вместо да сваля - качих доста килограми и с които трябва да се боря...

Креми, много етрудно човек да се справи. Аз продължавам да съм вечно на режими, сякаш не мога да се отпусна, дори ежедневното ми ядене е стрктно проследено от мен. Вечет ова ми тежи и все пак, немога да му сложа края. успокоявам се поне, че излезнах от голямото дъно и по-скоро манията ми премина към здравословното хранене, отколкото към друго..

Не ми се е случвало да имам хранително разстройство, но пък ние не приемаме преяждането и яденето като за последно за хранително разстройство, макар че е точно такова. Но и от това не съм страдала, винаги съм била леко злояда и подбирам доста какво ям.
Само че спряването с такива проблеми е много трудно, трябва да се промени мисленето, а то никак не е лесно. А да успееш и да се накараш да ядеш по-малко или изобщо да включиш режим на хранене в ежедневието си, дори и физически създава дискомфорти.

Не. За мен храненето е ритуал, от който не мога да се лиша. Винаги полагам старание чинията ми да изглежда добре, да бъде добре сложена и подредена, да изпитвам удоволствие от храненето. Не държа на големите порции а на разнообразна и богата храна. Винаги са ме учили, че е важно как се поднася яденето, че не трявба да се преяжда, така съм израснала, така уча и децата си.

Почти всеки човек е страдал от хранително разстройство, но просто не го е осъзнавал като такова,или не е обръщал внимание на съществуването му, защото не знае, че това е хранително разстройство.
Преяждането, прекаляването с храната, търсенето на нещо сладко след всяко ядене, отказването на някаква група храни, всичко това са хранителни разстройства.