Здравен форум на Framar.bg

Видях анкетата и ми е интересно да разбера не просто като проценти, колко от хората биха се възползвали от опцията да прекратят живота си, при положение, че са нелечимо болни, а дали според вас това е редно да съществува като вариант?

Другото, за което се замислих е, че сме християнска държава, т.е. не зная до каква степен законите са обвързани с религията, но май не би трябвало да има такава опция като самоубийство, независимо при какви условия Не мога да кажа, че съм нито за, нито против, но сякаш по-скоро клоня към първото, все пак сме демократична държавата ни и всеки има право да избира как да живее.
Вие бихте ли избрали самоубийството, ако сте нелечимо болен и смятате ли за редно да съществува такъв вариант, а смятате ли, че е би било по-добре това за близките ви или напротив, биха преживели по-трудно раздялата си с вас по този начин?

Не знам, на думи се вземат всякакви решения, но когато дойде момента за действия е друго вече. Не знам какво бих направила, а и от друга страна не искам нито да си го представям, нито чакам момента, в който ще ми се случи.

Не пожелавам на никой да трябва да прави такъв избор! Страшно и е много трудно, но е надежда, че последните си мигове ще прекараш с близките си...

Rali_hr написа:Не пожелавам на никой да трябва да прави такъв избор! Страшно и е много трудно, но е надежда, че последните си мигове ще прекараш с близките си...

Да, ужасно е да се мисли по този въпрос, но не мога да си представя да трябва да тежа на синовете си, предпочитам да си отида, преди да ме виждат в някакво безпомощно състояние, тежест си е, колкото и да обичаш човека!

Вярно е, че е недопустимо от християнска гледна точка, но все пак не сме католици, те са далеч по-строги в това, от друга страна съм съгласна, че всеки има право на избор, но в моменти, когато разсъдъка си е на място!

zheleva212 написа:

Rali_hr написа:Не пожелавам на никой да трябва да прави такъв избор! Страшно и е много трудно, но е надежда, че последните си мигове ще прекараш с близките си...

Да, ужасно е да се мисли по този въпрос, но не мога да си представя да трябва да тежа на синовете си, предпочитам да си отида, преди да ме виждат в някакво безпомощно състояние, тежест си е, колкото и да обичаш човека!

Не знам колко хора са готови да кажат сбогом на живота си.

Rali_hr написа:

zheleva212 написа:

Rali_hr написа:Не пожелавам на никой да трябва да прави такъв избор! Страшно и е много трудно, но е надежда, че последните си мигове ще прекараш с близките си...

Да, ужасно е да се мисли по този въпрос, но не мога да си представя да трябва да тежа на синовете си, предпочитам да си отида, преди да ме виждат в някакво безпомощно състояние, тежест си е, колкото и да обичаш човека!

Не знам колко хора са готови да кажат сбогом на живота си.

При положение, че няма надежда и си в тежко положение, едва ли много от тях ще предпочетат да живеят, ако са приковани на легло, например, друг е въпросът, че в държавите, където е позволена евтаназията ти се прави не само пълен медицински преглед, но и психологически такъв, т.е. ако си в депресия няма да ти позволят този лукс!

Евтаназията и самойубийството са две коренно различни неща, макар и изхода да е едни и същи.
Няма как да кажа, какво бих направил наистина, но не бих тормозил семейството си, ако имам смелостта да сложа край на живота си.

Не бих искала да съм в тежест на близките ми, не искам детето ми да ме вижда като парцал и да гасна пред очите му, бих се решила, да.

Kremiliya написа:Не бих искала да съм в тежест на близките ми, не искам детето ми да ме вижда като парцал и да гасна пред очите му, бих се решила, да.

Мисля, че бих се решила, но не зная дали ще мога да го направя, то се иска някаква вътрешна сила, която не съм убедена, че притежавам