Здравен форум на Framar.bg

Аз имах приятелка, която така търпеше дълго време. И, не, не си траех. Говорих с нея, казвах й че този човек няма да спре, щом веднъж е почнал. Тя ми казваше че се срамува, че не иска да я укоряват родителите й за погрешния й избор. Така че пак опираме до срама. Готова беше да търпи заради това.
Радвам се че успя да се откопчи от него, но наистина беше трудно. Борбата със самата нея беше също толкова трудна, колкото да избяга от него.
Много е важна моралната подкрепа, да знаеш че има хора, които пазят гърба ти.

Защото мъжете знаят че ще останат безнаказани. Това е много важен момент. Колко пъти е бил осъден някой мъж, тормозещ жена си? Издава се ограничителна заповед, която често се нарушава. Жената се страхува, понякога пак го приема, именно от страх. И се завърта един омагьосан кръг.

Предимно в робския манталитет. Никъде другаде.

Интересни мнения!
Може би от всичко по малко. Най-важното обаче според мен е да има кой да помогне в такива случаи. Когато жената знае, че има към кого да се обърне - надежден, стабилен човек, или пък институция, ще е по-смела. А пък човек нали от грешките си се учи. Много е вероятно повече да не позволи подобно отношение от страна на мъж.

Viktor.Ivanov написа:Предимно в робския манталитет. Никъде другаде.

Това може да го каже само някой, на който нему е било до главата и мъжете не са застраховани от вероятността да им се случи, въпреки че м матрияла се акцентира на жените жертви. на мен ми се случи щото да съм жертва, макар и не на физическо насилие. срам те е, мен още ме е срам че се поддадох щото нито ми е робски манталитета, напротив, нито пък съм чак толкова тъпа уж.. ама на а насилието е повсеместно, не само българките са жертва, ама е крайно време да можеш да осъдиш някой който не си знае мястото а именно в кучия г*з от където е излязъл

В ниското самочувствие на повечето жени. Те може да вървят наперени и т.н., обаче отвътре са неуверени, плахи и комплексирани. Когато намери мъж е готова да търпи, защото си мисли че тя го е провокирала. Естествено че това е съвсем невярно, но наистина много жени смятат че те са сгрешили и оправдават бияча си. А това може да си помисли само една комплексирана и подценяваща се жена.

В страха да не се повтори някой ден. Защото някак ще успее жената да се откопчи, с помощта на полиция и т.н. Ами после? Като мине време и пак почне да я преследва и тормози?! Тогава може не просто да я удари...Страх, всичко идва от страх.

Имах приятелка, която известно време търпеше подобно отношение от гаджето си. Измъкването е трудно. При нея проблема беше в семейството й. Винаги са били сурови с нея, все недоволни и мрънкащи. Тя търсеше как да избяга от тях, а то какво стана...Според мен началото на това покорно мислене у една жена се поставя вкъщи от родителите й.

Сигурно при всяко семейство причината е различна. Аз си мисля че в повечето случаи жените са възпитавани в дух на покорничество, да си траят, да са благодарни за това, което въобще имат, защото, видиш ли, може и по-зле да е. Звучи отвратително, но вярвам че повечето проблеми на нас, хората, като възрастни, ни идват от начина, по който сме били възпитавани.

Липсата на комуникация и нормално общуване. Ако жената не се притеснява да сподели какво изтърпява, много от престъпленията щяха да бъдат избегнати. Уви! Наложено им е че проблемът е в тях, че е срамно и прочие.