Pipilota написа:Yunona, извинявай, ама какво е виновен работника за законите в държавата? Ти знаеш ли на колко мнооого места не се плащат тея 3 дни болничен??? Аз за първи път съм на работа, в която се плаща болничния, иначе си е жив неплатен отпуск... сега никоя жена не е виновна първо, че детето й боледува, второ, че законите са такива, може би е виновна, че е избрала конкретна работа, което да я прави виновна, когато е болничен.
Има си дискриминация и никой не може да ме убеди в обратното, а това, че държавата е измислила такива закони, аз не съм виновна, че с мен да се държат като с втора ръка човек, само защото имам деца!
Пипи, извинявай и ти, аз просто се опитвам да обясня и другата гледна точка.
Работодателят също не е виновен за законите в държавата, които го задължават да плаща за това, че някой е решил да си има дете. Нито е виновен, че това дете боледува често.
Отговорността за детето първо е на неговите родители, след това е на държавата (защото това дете е бъдещ данъкоплатец и държавата трябва да е заинтересована от него). И в никакъв случай детето не е отговорност на работодателя, за да се налага той да плаща на майката, когато детето е болно.
Много против съм некоректните взаимоотношения, които описваш. При нас законите (добри или лоши) се спазват и се плаща всичко. И на предишното ми работно място беше така.
Когато моите деца бяха много малки, си останах вкъщи няколко години и си ги гледах, като бях намерила начин да работя от дома и да изкарвам някакви пари, защото беше трудно само с една заплата. Но при пълното отсъствие на баби и вечно командирован баща, предпочетох да бъде така, защото не исках да бъда ненадежден служител и да се налага да отсъствам често. Просто аз винаги се опитвам да погледна нещата и от другата гледна точка.
Не твърдя, че дискриминация не съществува. Само казвам, че има причини за нея.