Здравен форум на Framar.bg

Мислите ли, че когато имате брат или сестра, задължително и доживот си имате приятел? Вие истински приятели ли сте с братят и сестрите си? Аз имам сестра и се чуваме и виждаме много, много рядко. Да, мога да разчитам на нея - до някъде, но не и така, както мога да разчитам на мои приятели. Виждам как и децата ми се делят, въпреки че са на близка възраст и отсега предполагам, че няма да са много близки. Рядко виждам хора, които се събират с братята си по празници, по рождени дни, на нова година, но го правим с всичките си приятели. Само се сещам за един случай, в който две сестри са заедно на празници, почти всяка седмица и се виждат постоянно, като истински приятелки.
Вие в какви отношения сте с братята и сестрите си, приятели ли сте?

Не е задължително да сме приятели с братята си. Особено с годините, хората толкова се отчуждават. Родителите ми и двамата са с няколко братя, никойот тях не поддържа връзка. Дори братовчедка ми има дете и моите родители така и не бяха поканени да го видят, да се запознаят, много странно.

Колкото и да се отчуждавате, самия факт, че със сигурност знаете, че имате човек до себе си, без значение какво се случва през живота ви не е малък. Колкото и да сме далечни с братята си, все пак те са ни братя/сестри и знаем, че винаги можем да им се обадим, когато имаме нужда, а те няма да ни пренебрегнат и ако наистина могат да помогнат , ще го напрвят .

Аз съм близка много с брат ми и със сестра ми, чуваме се всеки ден, разбира се със сестра ми повече - жени сме и си дърдорим доста. Брат ми живее в чужбина и го виждаме много по-рядно, но не пропускаме възможност, когато я имаме да бъдем заедно. Надявам се да нямаме тежки моменти в живота си, за да се търсим, но се надявам винаги да бъдем заедно и да се забавлявам,ако ще. :)

Самата аз съм единствено дете, така че не мога да кажа нищо от личен опит, но много бих се радвала, ако дъщерите ми и синът ми са в приятелски отношения като възрастни.
Все пак са една кръв, една майка ги е раждала, в едно семейство са отглеждани.
Иначе около мен примери всякакви - и в едната, и в другата посока. Но семействата, които са запазили живи връзките помежду си, не са се изпокарали за глупости и не са се отчуждили са по-щастливи и по-удовлетворени от живота.

Мога да разчитам на брат ми, но не е човека, с когото си пия кафето, ако трябва да сме честни. рядко се и виждаме и сме много отчуждени. факт е обаче, че ако сега му се обадя с прпоблем, той ще ми помогне, но не мога да кажа, че сме приятели. Не знам какво се случва в живота му, какво е ежедневието му, какво го дразни в жена му.. нямам идея. А за приятелите си ги знам тези неща.

Явно не се случва рядко да се разделят братя и сестри. което е много неприятно. Но всъщност, никой не казва, че ние трябва да харесваме братята/ сестрите си, като възрастни. Приятелите имаме право да избираме, но роднините си не.

Аз съм в много добри отношения със сестра си. Не живеем вече заедно, но се чуваме често, звъним си, когато искаме да споделим нещо. Някои празници празнуваме заедно. Дано един ден и моите деца имат такъв късмет помежду си.

Нито аз нито жена ми имаме брат и сестра, и аз тайно завиждам на хората от многодетните семейства, тъй като си мисля, че децата освен братя и сестри са си много близки приятели. Моите двама синове за сега са прители и това ме прави много горд баща, но да видим дали това ще продължи във времето, че животът е странно нещо.

Аз пък не съм особено близка с брат ми. Дали защото е доста по-голям от мен, но някак не намерихме общ език. Не че не се чуваме и не говорим, но не е близостта, която се предполага, че трябва да имаме. Всеки си живее живота, малко сме дистанцирани.