Здравен форум на Framar.bg

И според мен ще пораснете и ще си промените мисленето. Когато сме млади до голяма степен и ексцентричността е важна - как да си признаем, че искаме деца и толкова обикновени неща, та нали няма да сме бунтари така? А да си различен и да отричаш всичко е много важно, за да си готин.
Тези, които сега го отричат ще ги питам след 10 години, когато пораснат, на какво мнение ще са. Млади сте още и не ви е дошъл акъла.
Винаги ще има и такива, които няма да искат деца, естествено, но те са малък процент.

Ваня Стойчева написа:И според мен ще пораснете и ще си промените мисленето. Когато сме млади до голяма степен и ексцентричността е важна - как да си признаем, че искаме деца и толкова обикновени неща, та нали няма да сме бунтари така? А да си различен и да отричаш всичко е много важно, за да си готин.

Аз съм на 27, той - на 33. Зрели хора сме, отдавна не сме готини Не става въпрос за ексцентричност, а за въпрос на гледна точка сякаш...

Според мен всеки има право на избор и как да живее живота си, но хора, които не искат да имат деца според мен са страхливи и не смеят да излязат от зоната си на комфорт и от удобното си съществувание.

Моля ти се, на 33 години може спокойно все още да си мисли, че всичо, което лети се яде. Тея екстравагантности в наши дни вече са ми досадно смешни. Но просто някои хора, за щастие, не бива да се размножават. Явно твоя приятел е такъв, да живееш с мисълта, че едва ли не страдаш на тая земя, защо тогова си търси гаджета и приятели, това са неща, дето носят радост, да се хвърля от някой мост и да ни отърве всички от съществуването си

rabotnata pchela написа:Моля ти се, на 33 години може спокойно все още да си мисли, че всичо, което лети се яде. Тея екстравагантности в наши дни вече са ми досадно смешни. Но просто някои хора, за щастие, не бива да се размножават. Явно твоя приятел е такъв, да живееш с мисълта, че едва ли не страдаш на тая земя, защо тогова си търси гаджета и приятели, това са неща, дето носят радост, да се хвърля от някой мост и да ни отърве всички от съществуването си

До колкото си спомням това да имаш или не деца е въпрос на личен избор, който зависи от различни фактори, (финансови и друг тип възможности, надежден партньор, опит и т.н.) а не някаква "екстравагантност", която ти така грубо осъждаш. Самата аз уважавам това право на избор, както може би става ясно. Колкото до въпроса ти за хвърлянето от моста - приятелите, гаджетата и включително децата (дори особено) според мен са неща които ни носят радост. Но да си признаем живота не е само цветя и рози и това да създадеш живот с ясната представа, че той изобщо може да не е лек - оттам произлизат мотивите на моя приятел. Сега като се замисля много хора не искат деца от релативни екологични подбуди. И аз смятам, че има много хора, които не трябва да се размножават, да - безотговорни, невротични, егоистични типове хора, но ти гарантирам, че моят приятел далеч не спада към тази графа.

Не виждам никаква логика, а и след кат оима подобни убеждения, пък не намирам смисъл да ги прави обществено достояние.
Аз се чудя, как може да стоиш с такъв човек, да му отдаваш от енергията си, от любовта си, от времето си, а той да не иска никакво продължение с теб, все едно всеки ден да си пържиш яйца, защото знаеш, че ги правиш добре и така и да не пробваш да си направиш спагети, да речем.
Направо ти се чудя на теб, а за него съм сигурна, че след 15 години ще тика бебешка количка, знаеш ли колко ги познавам с тея убеждения, а после им се променят мислите, като видят всичките си приятели с деца, задомени. Всичко са приказки, мкаар че не отричам, че може да е от малкото, които наистина го вярват.
Живота бил кофти и не искал деца.. наистина, той що страда в него, а не сложи край на мъките си, хем ще се лиши от риска да вземе да забремени някоя случайно