Здравен форум на Framar.bg

Темата е много неприятна и ме мъчи години наред. Чаках мисълта да изкристализира в главата ми. Преди 20 години аз и брат ми сме били оставени в дом за деца без родителска грижа. Впоследствие и аз, и той сме били осиновени, но от различни семейства. Били сме съвсем малки, имам само смътни спомени от времето, прекарано с него. Оттам нататък пътищата ни са се разделили. Но когато осиновителите ми ми казаха че не са ми кръвните родители, ме споделиха също че имам и брат. Шока беше двоен. Докато новината за осиновяването я приех в един момент, то тази за брат ми още не мога да асимилирам. Нощем си мисля за него, как ли живее, дали е жив въобще. Ако е жив, дали е щастлив, дали той знае за мен. И реших че така не мога да продължавам да си живея, с догадки и предположения.
Опитах през една ФБ страница да го потърся, но тъй като имам съвсем оскъдна информация - не знам къде да се насоча. Осиновителите ми помнят само малките имена на родителите ни, както и името на дома, в който сме били настанени. Осъзнавам че ме чака дълъг път, ако започна да го търся, но...друга мисъл ме тормози. Дали е редно да го направя? Ами ако така му е по-добре? Ако се окаже че той е жив и здрав, щастлив и не знае че има сестра? Дали да обърквам и неговият живот? МНого въпроси без отговори.
Как бихте постъпили вие? Все пак не става въпрос само за мен и моето спокойствие, а за още един живот.

Много е личен този момент, за да може друг да даде съвет.
Ако въобще мога да се поставя на твое място, бих се опитала да го намеря. Предполагам че всеки човек предпочита да научи истината, колкото и да е болезнена тя. Но бъди подготвена за отрицателна реакция. Поне в началото сигурно ще е шокиращо за него. Дано е жив и здрав и всичко да се развие добре!

Много тежък период е това сигурно. Аз бих се страхувала да се срещна с брат си, за да не се разочаровам Вероятно ще избера варианта, в който всеки си продължава живота без другия. Но това е погледнато от моята камбанария.
Дано намерите най-правилното за вас двамата решение!

Проблемът идва от това дали той знае, че е бил осиновен. Защото ако не знае, това може да предизвика голям шок и дори срив в живота му. Можеш да се опиташ да го намериш, разбира се, но според мен говори първо с неговите осиновители, за да разбереш дали са му казали. И ако са, тогава вече спокойно да му се представиш и говориш с него.

Innerlane написа:Проблемът идва от това дали той знае, че е бил осиновен. Защото ако не знае, това може да предизвика голям шок и дори срив в живота му. Можеш да се опиташ да го намериш, разбира се, но според мен говори първо с неговите осиновители, за да разбереш дали са му казали. И ако са, тогава вече спокойно да му се представиш и говориш с него.

Да.. от една страна това е добра идея, от друга... не знам. Той вече е възрастен човек и не само има право, но и трябва да знае. Стига да го откриеш де. На мен ми е по-интересно, при положение че сте били и двата в дом защо е трябвало да ви разделят. То като тръгнеш по веригата май е добре да откриеш и биологичните си родители. Като нищо да наизскочат още деца, които са ти братя и сестри.

Буба Мара написа: Той вече е възрастен човек и не само има право, но и трябва да знае.

Теоретично е така, но аз лично познавам възрастен мъж, който след като научи за осиновяването си, изпадна в такава депресия, че опря чак до наркотици накрая. Не можем да предвидим как ще реагира някой на такава новина. Не за всеки е здравословно да разбира, дори да е редното нещо на теория.

Друг е въпроса как да открие жената осиновителите. Не че съм изпадала в такава ситуация, но по медиите не веднъж са разказвали за ходенето по мъките на хора, търсещи кръвните си роднини. Камо ли пък осиновителите на кръвни роднини. Архива я съществува, я не. Сигурно има и давност.
Иначе и аз бих опитала да го намеря, макар че е напълно възможно в един момент това да изпие всичките ми сили и да съжалявам. Просто знам че и на мен не би дало мира.
Успех желая!

Аз бих дала всичко от себе си, за да го намеря. С риск да се разочаровам, да страдам, но ще се чувствам длъжна да опитам. Да имаш брат или сестра е такова богатство. Представяте ли си ако се намерите и всичко е наред? Ще имате приятел за цял живот, безценно е

Тук никой не може да се изкаже. Всеки живее собствения си живот и при всеки нещата се развиват по различен начин.
Ако аз съм в подобна ситуация, ще опитам да разбера първо кой е брат ми, но няма да бързам да му се представям. Не знам как точно бих го направила, но бих се опитала първо да понауча що за човек е, какъв живот има, за да знам дали бих навредила, ако му кажа истината. Това до голяма степен зависи и от човека отсреща. Може пък да не иска нови хора в живота си. Ами ако е намерил истинското щастие? Как да объркаш живота му?!