Здравен форум на Framar.bg

Звучи твърде лесен за отговор въпрс, но не е, защото все още много хора не иска да напуснат. Явно и те имат своите причини. Аз също съм сред тях. Не мога да си представя да се откъсна от корените си, да отида някъде къдео не познавам никого и дори въздухът ми е чужд.
Мъжът ми обаче все по-често подхвърля да заминаваме, докато сме млади и имаме енергията да го направим.
Вие какво мислите, какво би преляло чашата или сте от хората, които никога не биха напуснали родната си страна?

Вкъщи съшият въпрос е на дневен ред. Само дето мъжа ми се дърпа повече. Колкото и да ми липсват роднините, и аз имам живот. Втори няма да ми се даде, за да поправим грешките.Сега евремето. Аз знам английски, той много малко. Все пак, мъж лесно може да си намери каква да е работа, поне първите месеци.
А чашата не е преляла заради едно конкретно нещо, всичко се натрупва с годините.Все си повтаряхме че винаги има надежда. Да, ама минаха десетилетия, стига толкова.

Интересна тема!
Вие да не мислите че там всичко е цветя и рози? Живял съм няколко годинив в чужбина. Да, ако работиш здраво, поне получаваш адекватно заплащане, ама нищо друго нямаш - няма радост, няма веселба, няма усмивки, като машина си. Затова и се върнах. Не че тук ми е лесно, просто там имах само пари, за да живея нормално, нищо друго.

Аз не бих. Не че не сме го обсъждали с мъжа ми, ама сякаш не е нашето нещо това с гурбетчийството. Не ни е толкова важно да имаме повече пари, колкото да живеем на родната си земя, да се виждаме с приятелите си и да се опитаме да направим нещо тук, в България.

Искам да пътува и да опознавам повече места и страни. Тогава повече се оценя това, което има човек и това, което няма :)

О да с най-голямо удоволствие, но за сега обстоятелствата ме задържат тук. дано децата ми никога не се върнат в тази държава.

Аз съм я напускала, но пак се върнах. Не че там не си намерих работа. Просто прецених за себе си, че искам да си живея тук. Трудно или не, това е моята страна и ми е хубаво тук.
Ако човек обаче се чувства в безизходица тук, по-добре да си потърси късмета и другаде. Никой не бива да се чувства затворник в собствената си държава.

Сериозно съм се замислила да отида да поживея в чужбина. Да опитам как ще е там. Не се страхувам от работа. Повече ме дразни тук безхаберието, липсата на справедливост, неспазването на законите. Не че навън ще е лесно, но докато не отида, няма как да разбера.

Колко пъти съм била на крачка да го направя. Разочарована от институции, измислени реформи, магазини, затварящи по-рано, мизерията по улиците и т.н. Задържа ме семейството и близките ми. Но толкова неща ме изкарват извън нерви - опитите на всеки да мине между капките, неспазването на законите, на работното време, грубото отношение на държавни служители, ниските и унизителни заплати...

Бих, но със семейството. Ще е много трудно обаче, децата си имат вече приятели. Някак си сме пуснали котва. Явно не сме толкова притиснати от разни обстоятелства, затова...