Здравен форум на Framar.bg

Признавам си, че отдавна ми изкушава идеята да променя коренно начина си на живот. Да намаля темпото, да се освободя от всичките джаджи и вещи, уж толкова нужни, а всъщност не особено безценни. Отначало просто харесвам минималистичния стил в обзавеждането, съответно преобразих малкото си апартаментче съвсем в този дух. Имам само основните и наистина необходими мебели.
Обаче май не ми е достатъчно. Усещам се постоянно напрегната, покрай работата и търчането из големия град, тълпите и шумотевицата. Имам нужда от нещо повече от различна мебелировка.
Минимализмът цели да се отърве от излишното. Да премахне всичко, чиято липса няма да се забележи, без по този начин да се загуби основната идея или послание. Да вземем за пример интериора и архитуктурата. При тях минимализмът възниква като тенденция, характерна с липсата си на орнаменти и декорация и търсеща максимална простота и изчистеност на пространството. Това носи със себе си много плюсове – изчистеност на пространствата и формите, намалено зрително замърсяване, лесно поставяне на фокус.

Оттам тръгва минимализма и постепенно се пренася в ежедневието на все повече хора, уморени от динамиката и ангажиментите.
Представяте ли си да живеете по този начин?

Много добре ми звучи, обаче си признавам, че съм станала такъв вещоман, че не си представям как бих могла да го постигна. Имам дрехи, които не нося от сто години, ама като почна да пренареждам гардероба, вместо да изхвърлям, си казвам "А, може да ми потрябва някой път" и го бутам пак там.
Купувам някои неща само защото ми харесва идеята, често купувам импулсивно. Знам че не е нужно, но пак го правя.

Без да съм се информирала, че съществува такова течение, съм го следвала подсъзнателно. Никога не съм обичала многото вещи и рядко пазарувам без списък, тоест ненужни неща.
Дрехите постоянно ги разчиствам и раздавам - по-запазените носим в домове, старите - в контейнера.
И на техниката не съм голям маниак. Ползвам основни неща, но не обичам джаджи за това и онова. Или пък за неща, които мога да направя сама.

Аз си признавам, че не бих могла да живея минималистично. Така съм свикнала с всичките си джаджи, техниката, всяко нещо, което ми създава удобство. Имам си робот за почистване на пода, електрическа метла, кухненски робот, уред за сушене на плодове и зеленчуци и още куп неща. Може и да ги ползвам рядко, но всяка от тях ми спестява време. Минималистичният начин на живот не консумира ли повече от свободното ни време?

И за мен не е туй течение на модернизма. даже напоследък се осещам че грандомания ме е подгонила. Колкото повече, толкова повече, е казал Мечо Пух... Че и аз така Наложи ми се скоро да си подредя обувките, малеййй.... За 5 години в този апартамент се оказа че имам 10 чифта ботуши, 15 чифта обувки с ток, 20 чифта маратонки за сандали и чехли и сабо , няма да коментирам... КОга съм се сдобила с тях и представа си нямам, а все пак не съм стоножка... Че така де като споменах само туй дето е най-минималното а как съм се затрупала само с него не мога да си представя, ако трябва да намаля значително вещите около мен, просто не става

Аз не се сещам да имам вкъщи вещи, които са ми излишни. С малки изключения. Всяка от покупките или ми пести време, или физически усилия. Така че съм съгласна с по-горното мнение, че минимализмът има своята цена - отделяш повече време за неща, които би ги свършил някой уред.
Не е моето нещо и не бих го направила.

Не е лесно решение да се живее по този начин. Човек трябва да "узрее" за него, да има нужната нагласа. Ако го направи така показно, защото, видиш ли, е модерно, е тъпо и безсмислено. Минимализмът е състояние на духа, да имаш вътрешната нужда да живееш простичко. Не просто да не си купуваш много дрехи.

Минимализъм мога да приложа само в интериора, харесва ми простичкото обзавеждане - изчистено, без излишни мебели и глупости.
Обаче мисля, че не съм готова да променя и самия си начин на живот. Вероятно не съм толкова стресирана, не знам. В Япония хората го практикуват. Там японските студенти живеят в малки апартаменти от по средно 30 кв.м, в които има само най-основни мебели, именно за да разпускат от големия, динамичен град. Те са свикнали да живеят така, и най-вече - имат вътрешната потребност.

Уф, у нас е като катун - всякакви предмети, прахосъбирачки, техники и аксесоари. Поне половината от тях не са ми нужни, за да живея нормално. Обаче това се е превърнало в навик - да имаме повече и повече. Уви! Мисля че в един момент това пренасищане ще ни тласне обратно към точно този минимализъм. Той всъщност не е нещо ново, тръгнал е като течение в изкуството най-напред.

Аз и сега смятам че живея доста минималистично, поне като интериор. Не обича натруфените мебели, които трябва да се заобикалят, едва ли не.
Е, в живота си имам доста навици и вещи, които не отговарят на този начин на живот, но съм се замисляла да променя и това. Да изчистя ума си и съзнанието си.