Здравен форум на Framar.bg

Много се дразня на половинката, когато ми заяви: А, ама то това е работа за жени. Не мога да го направя, както ти би го направила.
И се измъква деликатно! Е, да, ама жената също има предел на силите и има нужда от почивка. А и къде е регламентирано, че това и това върши жената, а това и това - мъжът?! Постоянно му го повтарям, но нищо не се променя. Той се занимава с разни дребни ремонтни неща изхвърля боклука. Ама да пусне пералня, да простре, да подреди дрехите по гардеробите - никога.
Вашите мъже делят ли, както им е угодно, задълженията вкъщи? Или сте намерили баланса?

Много е неприятно така. Тук опираме до начина, по който най-вероятно е бил възпитаван мъжа. Много често май, ако майката е вършила всичко вкъщи, после и синът така приема нещата - аз съм мъж, трябва да печеля пари, а не да се блъскам вкъщи. Аз също бих се издразнила сериозно.
Остави му няколко дни неизпрани дрехите, вероятно ще иска да пусна пералня като свършат чистите
Вкъщи също се опитаха да минат метър по този начин, ама бързо прекратих всякакви опити. Когато не мога да свърша нещо, не го върша. Ако той може - ок, ако ли не - ще си остане несвършено. Така се научи.

Вкъщи, съвсем негласно сме разделили нещата така:
Аз се грижа за всичко, свързано с кухнята - готвене, миене на съдове.
Той отговаря повече за чистенето - да изхвърля боклука, да мие банята, да мие прозорците, да пуска прахосмукачка.
С дрехите и прането както се случи.
Принципно съм против разделението, но вкъщи се наложи с времето. А и аз много не обичам да ми се месят в кухнята, там ми е готино - да си готвя както аз реша, да си нареждам нещата, както на мен ми е удобно

Аз не разбирам какво ще му стане на мъжа, ако измие чиниите? Или пък на жената, ако изхвърли боклука. Чак пък тежко не е. И моят мъж се старае да не ме товари с тежките торби и прочие, но боклука не мога да го изтърпя и ден, ако се е натрупал. Взимам го като излизам някъде и си го изхвърлям.
Аз вкъщи това, което не правя е да поправям разни неща. Може да ме удари ток, нищо не разбирам. Друго деление нямаме.

При нас е на принципа, който е свободен. За всичко. Пазарува този, който има път покрай магазина, примерно. Боклука изхвърляме, като разхождаме кучока.
Всичко останало из къщи се върши от двамата, никога не сме имали строго разделение. Аз се научих да не се вторачвам в детайлите, иначе нищо не трябва да го остсавям да върши

У нас всеки прави това, което не харесва как го прави другия. Примерно, аз не харесвам какво готви мъжът ми и това че след него все едно е паднала бомба.
Но пък нямам претенции за начина му на почистване и затова с чистенето се занимава той.
Аз обичам да пазарувам и ми се получава по-стегнато, без да харча излишно. Той е обратно. Затова пазаруването обикновено го върша аз.

Колкото и да си говорим, нещата, които мъжете правят, уж неволно и негласно, са по-леки. Изхвърляне на боклука - колко усилия и време отнема?! Смяна на крушка - колко време отнема?! И колко често се случва? А ремонт на техника не се налага ежедневно, да не кажа и ежемесечно.
Обикновено, за жалост, жените вършат всичката онази работа, която изисква почти ежедневни усилия. Няма празно. И това си е вменявано с годините. Така са възпитавани - жената да е угодна на мъжа, а той основно да работи.
Наясно съм, че не всички семейства са така, но болшинството - са. И това е разделение на задълженията, което определено не е в полза на жената

Направо си представям картинката от миналото, когато нашите майки и баби са били млади. Мъжа се връща от работа и за него всичко е приключило. А жената - връща се от работа и почва да готви, чисти, планира. Абсолютно неприемливо е.
Мъжът до мен със сигурност няма да има това щастие да се прибере и да отмаря, докато аз чистя и готвя. И не става дума за еманципация, а за справедливост. Колкото се уморява един мъж, толкова и една жена. Да не кажа даже, че жените би трябвало да се уморяват по-лесно, нали уж са нежния пол

Аз пък наблюдавам обратната тенденция последните години - мъжете помагат все повече в домакинството. Е, не че са изместили жените от кухнята или къщната работа, но вършат доста неща.
Вкъщи също е така - мъжа ми върши почти всичко, което правя аз и се сменяме, когато другият е зает. Само не му се получава простирането и гладенето. Толкова е зле, че дори аз съм съгласна да не ги върши той тези неща.
Но трудоемките неща като миене на баня, прахосвукачка, миене на прозорци са си негови задължения, по принцип. макар че, ако е уморен, аз също мога да ги свърша. Не чакам него

Аз нищо не деля. Ако мъжът до мен реши, че това и това е само задължение на жената, просто всеки си хваща пътя, по отделно. В една връзка смятам, че партньорите трябва да са взаимозаменяеми, ако не на 100%, то почти на 100%. Нали затова са заедно, да се допълват.