Здравен форум на Framar.bg

Що за глупости. Всеки върши у дома това което може. Аз не мога да готвя прави го бжената, но да пусна пералня съдомиялна, прахосмукачка виж с тия неща се справям перфектно.

Глупости, но явно има такива мъже. Така е възпитаван от майка си най-вероятно.
И вкъщи няма деление - кой каквото и когато може. То пък животът не е само домакинска работа. И у нас е така - аз готвя, защото ми се получава и ми е приятно, но основната част от поддръжката на дома е в ръцете на мъжа ми.

Не разбирам защо въобще трябва да се делят. Един мъж със сигурност може да върши това, което и една жена. Обратното е по-спорно, от чисто физическа гледна точка.
Най-добре е ако има неформално съгласие кой кое. А останалото - всеки, когато е свободен.

Не ги делим съзнателно. Има неща, които аз не обичам да правя, и такива, които той не обича. Договорили сме се кой какво и всичко е наред.

Абе, не ги делим, ама забелязвам, че вече сме се диференцирали кой какво да върши. Не че е проблем, пак сме се стиковали. А и двамата се включваме, което е най-важното.

Не ги делим. Не че и двамата сме много работливи, но и полагаме усилия да не прецакваме другия. Ако някой не свърши нещо, другият не му трие сол на главата.

Едно време е било така, в наши дни няма мъжки и женски задължения. У дома главно мъжът ми се грижи за дома ни в последно време, защото буквално нямам кога. Той мие чиниите, пере, остава да се избърше праха ид а се измие, което честно да си признаем, правим веднъж седмично. Готвенето е изцяло моя грижа, защото наистина не го бива в това, макар че яйца и пържени картофи прави чудесни.

Не ги делим по пол, гледам така да завъртя нещата, че всичко да го свърши моя мъж