Здравен форум на Framar.bg

Работя като специалист ЧР в една фирма и при подбора на персонал съм се нагледала на млади хора, които имат нужното образование, но нямат никакъв опит. Дотук добре, няма лошо. Всеки трябва да стартира от някъде. Проблемът не е в липсата на опит, а в техните изисквания и претенции. Може ли човек, който не е натрупал никакви умения в сферата още на интервюто да заяви немислимо високи очаквания за заплата, бонуси или други екстри?!
Не е ли нормално първо да натрупа някакъв стаж, да има тежест и тогава да има тези претенции? Така ли ги възпитават в семействата им - да искат без да дават, да имат самочувствие без покритие и да се държат така все едно целият свят им е длъжен за нещо?
Има нещо сбъркано в това. Разбира се, че има и изключения, но наистина се губят сред останалите, уви

Може би не е толкова лошо да са амбициозни и да искат от живота. Е, да, вероятно ще понесат някакви удари и разочарования, но пък в един момент този хъс ще им донесе успех. Въпросът е доколко са подготвени да понесат тези удари и разочарования, защото те са неизбежни все пак.

Има го този момент. Наскоро брат ми си търсеше работа, ходи на няколко интервюта. После го питах как е минало и всеки път ми обясняваше как му предлагали смешна заплата и не би си мръднал дори пръста за толкова пари. Бях изумена и доста му мърморих, защото той реално няма никакъв опит. Хората са били готови да го наемат, но той се е направил на велик. Казах му, че така никъде няма да започне. Почти всеки започва от най-ниското стъпало, няма как да се изстреляш нагоре в йерархията, без да си видял нещата отвътре, да си се пооблъскал. Според мен това си е тенденция сред 20-25 годишните. И това няма общо с амбицията, това си е нетрезва преценка за тях самите и за пазара на труда.

И при нас идваха няколко млади човека за една определена позиция. Трудно се намери човек, който да иска първо да работи и да натрупа опит, а не заплатата да му е върха на сладоледа.
И според мен нещата тръгват от погрешната представа за себе си, което пък е може би пропуск във възпитанието. Да има самочувствие е много хубаво, когато има покритие. Иначе е тъжно, защото явно не го осъзнават и ще продължават да очакват неща, които няма кой да им даде в начален етап от професионалното им развитие.

Има и още един "тънък" момент, така да се каже. Нерядко такива хора, идват от семейства, в които образованието не е било нещо важно, приоритет. Родителите са се блъскали като луди за насъщния, ядосвайки се на държавата и системата, които ги принуждават едва да свързват двата края.
А всъщност всеки от нас сам прави изборите си. Ако искаш добра заплата, учи нещо, което би могло да ти я осигури. Тоест, преди да учиш, обмисли вариантите.
Ако нямаш и образование, тоест не си конкурентоспособен и не можеш да предложиш нещо по-специално на трудовия пазар, няма как да очакваш и да те възнаградят щедро за това, нали?

И в чужбина е така. Имам наблюдения покрай мои роднини, които са ни разказвали колко нахални млади хора има, които искат всичко, ама не предлагат нищо особено.
След като си завършил с триста зора средното си образование, откъде да дойде тази висока заплата, която очакваш, не знам. Високи заплати се дават за умения, които са много търсени, а предлагането не е достатъчно. Или за нещо специфично, което могат да ти предложат малко хора. Второто иска и голяма доза късмет, защото пък трудно можеш да се "наместиш" на рядко срещана позиция, ако не си препоръчан или нещо такова.
Сложно е. Силно се надявам в един момент предлагащите труда си да осъзнаят, че ако искат задоволяващо ги заплащане, трябва да вложат доста труд, време и усилия. Е, то има и от т.нар. връзкари, ама да не ги коментираме тук