Здравен форум на Framar.bg

Дъщеря ми е в така наречената трудна възраст. На миналия й рожден ден й подариха таен дневник, който тя си заключва в едно шкафче в стаята.
Тъй като, обаче, с нея на този етап трудно общуваме, много се изкушавам да надникна. Когато се опитвам да говоря с нея, за обикновените неща от ежедневието, намира начин да ме финтира и въобще не си прави труда да отговори, поне с 2-3 думи. Тъпо ми е, а понякога направо се и притеснявам. Познавам само едно от приятелчетата й, с които излиза. Не знам какви са, що са. Толкова тежък пубертет кара, че направо се уморявам в опитите си да се справим.
От една страна зная, че не е редно да чета в дневника й, но от друга - как да разбера какво се случва около нея, майчините тревоги всяка жена ги познава.

Не бих, освен при някакви крайни обстоятелства, опазил Господ. В описаното обаче не виждам причина да го правиш. Най-много да загубиш доверието на детето си към теб, което в един момент ще се усети и не знам как би могла да го накараш да ти вярва отново.
Не се отказвай от разговорите, понякога ще са успешни, друг път - не. Нормално е в тази възраст да е трудно. Като си спомня моя пубертет и ми дожалява за майка ми и баща ми, честно

Не, не бих чела дневника на детето си. Лесно ми е да го кажа обаче, защото имам син и едва ли има или ще има дневник. Просто така разсъждавам, теоретично.
Той е доста открит и засега важните неща ги споделя с нас.
Аз имах дневник като момиче, но съм сигурна, че майка ми не го е отваряла. Интелигентна жена е.
Не се вкарвай в този филм с четенето, защото няма да можеш да се спреш.

Не е редно и не бих чела дневника на детето ми, освен, ако не усетя някаква рязка, необичайна промяна към лошо в поведението му, но не бих му дала да разбере за това.
Имай предвид, че може да разрушиш връзката майка-дъщеря с нещо подобно. Отношенията между майките и дъщерите са малко по-особени и деликатни. Колкото и да изглеждат готино да имаш приятелка в лицето на дъщеря си, това приятелство е наистина крехко и много лесно може да се разруши. Обмисли добре дали наистина имаш причина да го четеш или е просто любопитство.

Не вярвам на тези, които си мислят, че никога не биха прочели дневника на детето си, ако имат тази възможност. Дори съм убедена, че това е безотговорно. Ако родителят е загрижен за детето си, той не бива да се отказва от никаква възможност да научи нещо за него. "Ще чета само ако усетя някаква промяна ....." - може да се окаже късно четенето.
Аз не съм чела дневници, защото не съм знаела , че има, но скоро една колежка ми сподели :" Карах момичетата да пишат дневници, за да знам какво става с тях". Приемам го като разумно.

Не съм родител, а тийнейджър. Бих се почувствала повече от ужасно, предадена, ако някой ми прочете дневника. Аз не си водя точно поради тази причина - да не би майка ми да се изкуши да погледне. Мисля че оттам нататък бих имала винаги едно наум.

Преди да стане родител на поотраснало дете човек не знае какво ще чете и какво не. Аз лично не съм чела дневници, но съм откровена и не се заричам, че не бих го направила.

На колко години е дъщеря Ви?

На този етап мисля, че никога не бих го направила. Аз като малка също си водех дневник, криех го върху гардероба. От страх да не го набара някой вкъщи. Мисля че това е целта на дневника - да остане таен и само за човека, който пише в него.

Elepharm написа:На колко години е дъщеря Ви?

На 14 години е, в пика на пубертета