Здравен форум на Framar.bg

Вие бихте ли или подписвали ли сте такъв договор? И като цяло какво ви е отношението към такъв негативен подход преди да направите "важната крачка"?
Не ли прекалено задължаваща тази опция и за двете страни т.е. вкарва ги в един коловоз, с който трябва да се съобразяват и двете страни?
Аз не мога да взема категорично решение - има резон в това, да се сключва такъв. Особено, ако някой от двамата е доста по-състоятелен от другия. Обаче, от друга страна, така не заявяваме ли, че не си вярваме? А това не предвещава ли лош край на този брак?

Ако искаш просто да изживееш живота си с човека до теб, да се обичате и да създадете едно истинско семейство - тогава за мен този договор е ненужен. От друга страна, определено спестява много главоболия при евентуален развод и улеснява нещата в такъв случай.
На Запад сключването на такъв договор е нормална практика и не засенчва щастието на двойката със съмнения за недоверие, не прави лошо впечатление. Мнението ми е, че зависи от договора и страните. И все пак, ако трябва да избирам, явно съм по-скоро консервативна и не бих искала такъв договор за моето семейство.

Аз и мъжът ми не сме сключвали, но ако социалният ни и финансов статус бяха съвсем различни, или пък единият беше доста по-богат от другия, сигурно щяхме.
Този договор в България, доколкото помня, допреди десетина година, не беше валиден и нямаше никаква стойност реално. Мисля че през 2009 с новия семеен кодекс влезе в сила и предбрачния договор, като опция за уреждане на имуществените отношения между брачните партньори.
Не виждам нищо лошо в такъв договор. Ако това ще донесе спокойствие и на двамата, защо не? Просто мисленето в България е по-закостеняло и се приема, че подписването на такъв договор е като сделка без любов.

Не бих подписала предбрачен договор.
Ако мъжа ми беше преложил да подписваме предбрачен, бих отказала въобще да се женим, за какво да склzчваме брак, ако той се страхува че ще го завлека някой ден. Просто ще си живеем без брак, и това е. Не ми пречи въобще такъв вариант. Живели сме без брак дълги години и без това. За мен е най-важното че се разбираме.
Ако го гони параноята, за какво да я подклаждаме с брак?

Може би трябва. В крайна сметка и бракът е един договор и устната договорка не винаги върши работа.
Особено когато и двете страни имат достатъчно средства, а дори и това да важи само за едната.

Бих сключила предбрачен договор.Това му е целта - да няма ощетени и недоволни при евентуален развод. Всичко (или почти всичко) се решава предварително как ще бъде. И двамата подписват - следователно и двамата са съгласни с условията и после не би трябвало да има финансови проблеми (то е ясно, че душевни сигурно ще има).
Времената, в които живеем налагат да правим някои неща. А и, лично аз познавам двойка, която мина през деветте кръга на ада при подялба на имуществото, след като се разведоха.

Веси Вес написа:познавам двойка, която мина през деветте кръга на ада при подялба на имуществото, след като се разведоха.

И при нас така се получи. Сега ако трябваше да помисля дали да подпишем предбрачен договор, категорично бих. Но "подир дъжд качулка" е моята работа. Сега адвокати, разправии, загуба на време, сили и енергия. Уви!

Желанието на хората зависи от толкова с какви средства и с какво имущество влизат в брака. Тия, които обикновено не влагат нищо от себе си финансово, най-вече безработните домакини, са най-възмутени от предбрачния договор.

Ако имат какво да губят партньорите, защо не? Не мисля, че това трябва да тревожи някого. Съвместният живот не е само в розово, всичко се случва.

Аз не виждам нищо страшно в такъв договор. Всяко съжителство е и прагматизъм. Има ежедневни проблеми, има битовизми, планиране на семейния бюджет. Договорът не променя много нещата. И не означава, че хората ще се разделят. Колко двойки без такъв договор се развеждат. Проблемът е в хората, не в подписания документ.