Здравен форум на Framar.bg

Знам, че на всеки от нас се налага да прави определени ограничения в процеса на възпитание. Знам, че за всеки родител, който иска детето му да е щастливо гледката то да страда е непоносима. Готовността ни да го спасим от „скуката” е налице. Но ако истински обичаме децата си и искаме най-доброто за тях, е нужно да намерим силите и да намалим вътрешното напрежение и дискомфорт, които чувстваме, когато им поставяме ограниченията. Иска ни се да кажем „ДА” на децата си много по-често, но понякога казаното „НЕ” е най-доброто, което можем да направим за тях. Осмислените ограничения създават безопасност на детето.
Не знам дали съм добра майка, не знам дали ще бъда и добра баба. Знам, че моето дете и до днес е благодарно за споделените моменти, за игрите ни заедно, за прочетените книги. Това в никакъв случай не значи, че е лишавано от досега с модерните технологии, дори напротив. Но ограничаването на използването им доведе до нещо добро – любознателност, откриване на нови светове, четене на книги, много приятели...
Повярвайте ми, най-доброто което може да направите за децата си е да ограничите тикането на телефон или таблет в ръцете им, да забраните висенето пред телевизора с часове. Да, това е лесният начин, но ако искате здраво, умно, мислещо и можещо, ЩАСТЛИВО дете, за бога, кажете „НЕ“.
Нека не отнемаме сами детството на нашите деца.

Съгласен съм. Трябва да има баланс във всичко. Няма как да забраним тотално на децата достъпа до новите технологии, а и не бива. Но е абсолютно необходимо да имат време за игри навън и живо общуване с връстниците и семейството си.

Интернет и видео игрите превръщат децата ни в зомбита. Когато едно дете гледа филми или играе игри то се превръща в страничен наблюдател на сюжета или статист. При четенето на интересна книга процеса е обратен
виждаш историята през очите и мислите на главните герой и тогава човека се превръща от статист във участник.

Идиотско е да се лишава който и да е от достъп до интернет. Виж, игрите са зависимост.