Защо вече не уважаваме учителите?
Публикувано на: 17 Сеп 2019, 10:28
Забелязали ли сте, че през последните 5-10 години авторитетът на българския учител рязко спадна? Това поне е моето мнение, не зная доколко ще се съгласите с него. Казвам го от позицията на бивш учител (това беше и една от причините да напусна) и от позицията на вече страничен наблюдател. Притеснява ме въпросът: На какво се дължи това?
Случвало ми се е да викам родители в училище, за да обсъдим дисциплината на даден ученик или лошите му оценки и вместо да проведем нормален разговор и заедно да намерим решение на проблема, получавах упреци, че не съм си свършил работата или направо, че съм неспособен да оценя високите интелектуални заложби на детето (казано не точно с тези думи, но не искам да цитирам). Накратко всичко се свежда до: Ние сме го изпратили на училище, ваша отговорност е да го учите и възпитавате! Затова си получавате заплатите!
За съжаление и сега често слушам подобни изказвания от мои познати родители и качествени определения за бившите ми колеги като: „некадърен“, „прост“, „изкуфял“, „малоумен“ и т.н. И се замислям...
Спомням си, че навремето, когато бях ученик, моите родители възприемаха учителите като абсолютен авторитет и им вярваха. Обикновено след родителска среща имахме винаги много сериозен разговор, понякога доста неприятен. Налагаше се да отговарям на въпроси най-вече защо някой учител е недоволен от мен. Опитвах се да ги убедя, че даденият недоволен преподавател не е прав (понякога наистина не беше), но без никакъв резултат. Те вярваха на учителя.
Днес доколко вярваме на нашите учители? Мисля, че и доверието, и уважението са силно намалели, но не мога да си отговора на въпроса „Защо?“. Медалът със сигурност си има две страни. Вие имате ли обяснение защо се стигна до това положение?
Случвало ми се е да викам родители в училище, за да обсъдим дисциплината на даден ученик или лошите му оценки и вместо да проведем нормален разговор и заедно да намерим решение на проблема, получавах упреци, че не съм си свършил работата или направо, че съм неспособен да оценя високите интелектуални заложби на детето (казано не точно с тези думи, но не искам да цитирам). Накратко всичко се свежда до: Ние сме го изпратили на училище, ваша отговорност е да го учите и възпитавате! Затова си получавате заплатите!
За съжаление и сега често слушам подобни изказвания от мои познати родители и качествени определения за бившите ми колеги като: „некадърен“, „прост“, „изкуфял“, „малоумен“ и т.н. И се замислям...
Спомням си, че навремето, когато бях ученик, моите родители възприемаха учителите като абсолютен авторитет и им вярваха. Обикновено след родителска среща имахме винаги много сериозен разговор, понякога доста неприятен. Налагаше се да отговарям на въпроси най-вече защо някой учител е недоволен от мен. Опитвах се да ги убедя, че даденият недоволен преподавател не е прав (понякога наистина не беше), но без никакъв резултат. Те вярваха на учителя.
Днес доколко вярваме на нашите учители? Мисля, че и доверието, и уважението са силно намалели, но не мога да си отговора на въпроса „Защо?“. Медалът със сигурност си има две страни. Вие имате ли обяснение защо се стигна до това положение?