Здравен форум на Framar.bg

Ин витро оплождането, стана особено популярно и въпреки първоначалните спорове - за или против, това се установи, като успешен метод за зачеване. Според мен, няма нищо лошо в това, когато една двойка има проблеми да може да ги реши, чрез съвременни методи.
Но с времето се появи разширение на първоначалната идея, като започнаха да се даряват полови клетки, съответно и от двата пола.

Разбирам, че в страни като Белгия и Дания, много мъже даряват сперма, а при липса на донори у нас, тя се транспортира. Съответно след това изявление, започнаха призиви към мъжете да даряват, че нищо не им коства и т.н.

Възмущението ми произлиза от морална гледна точка. Аз не се придържам строго към християнските норми, но те не са единствените, които отричат изкуственото оплождане. Мюсюлманството, както и юдаизма, католицизма също отричат ин витрото.
Това отключва и други въпроси, не само, че Бог щом не дарява дадена двойка в деца, следователно, те не трябва да имат, а и когато еднополовите двойки желаят да се сдобият с наследник, как би могла църквата да позволи нещо такова?

За кои хора става нормално това, за тези, които са обсебени от идеята за дете? Които не виждат различните алтернативи?

Как лекарите, дори бездетните двойки не се замислят, че не може да се правят деца, току-така от различните краища на света? А къде ще му излезе края, при положение, че материал на един донор, може да бъде използван до 3 пъти?

Мислите ли, че това дарение е „благородно”, едно е да дариш кръв, друго е да направиш човек, чрез дарението си?

Никога не съм одобрявала ин витро процедурите. Да се месиш там, където не ти е работа, само до негативни последици може да доведе.

lussy написа:Никога не съм одобрявала ин витро процедурите. Да се месиш там, където не ти е работа, само до негативни последици може да доведе.

Предполагам, че неодобрението ти произлиза от това, че не си се сблъскала с този проблем. Но хората, които благодарение на това имат деца са на друго мнение.

djudjanka написа:

lussy написа:Никога не съм одобрявала ин витро процедурите. Да се месиш там, където не ти е работа, само до негативни последици може да доведе.

Предполагам, че неодобрението ти произлиза от това, че не си се сблъскала с този проблем. Но хората, които благодарение на това имат деца са на друго мнение.

А ти поставяш ли се на тяхно място? Да бъдеш баща, но не съвсем, да бъдете семейство, но не съвсем, тъй като ти си майка, то е наполовина твое и наполовина на човек, който никога няма да срещнеш, може би. Или пък представяш ли си в един момент този донор да потърси детето си, ей така, защото иска да го види, защото му е дожаляло - ужас!
Що се отнася до проблема, да, тежко е, но има и други начини, не трябва да се превръща всичко това във фиксидея, там е въпроса, а много хора точно това правят!

По тази логика и изоставените деца да не се осиновяват, защото някой може да ги потърси или пък те след време да решат да издирват истинските си родители!? Родител е не само този, който те е създал, а най-вече, този който те е възпитал и отгледал. Освен това донорите са анонимни. Тези неща се случват навсякъде по света, време е и ние да приемем действителността и да се освободим от предразсъдъците си! Сигурна съм, че щом се е стигнало до този вариант, то тогава тези деца са много силно желани и няма как да не са отгледани с любов.

Що да е ненормално, важното е деца да има, а помощта за зачеването е добра дошла!

В тази връзка веднага в съзнанието ми изникна книгата на Людмила Филипова "Стъклени съдби". Няма еднозначен отговор.

Донякъде разбирам момичето, което е написало темата, тъй като имам две приятелки, които имат партньор до себе си, стабилен, но нямат деца, не могат и да имат, но са адски далеч от идеята да заченат ин витро, при положение, че така или иначе няма да е тяхно, просто те ще го са износили. Точно по същата логика, те искат да осиновят дете и двете двойки, реално и аз съм с тяхното разбиране, когато много добре знаем в какво се превръщат децата израснали в институции.

nadqta написа:Донякъде разбирам момичето, което е написало темата, тъй като имам две приятелки, които имат партньор до себе си, стабилен, но нямат деца, не могат и да имат, но са адски далеч от идеята да заченат ин витро, при положение, че така или иначе няма да е тяхно, просто те ще го са износили. Точно по същата логика, те искат да осиновят дете и двете двойки, реално и аз съм с тяхното разбиране, когато много добре знаем в какво се превръщат децата израснали в институции.

защо ин витро бебето д ане е твое? нали се използват клетки от майката и бащата, само дето зачеването е по изкуствен път чисто технически.

Не знам какво толкова има, ако се използва донор, важното е как се усещат нещата, все пак някои хора не биха взели дете, ако не преживеят бременността, раждането и всичко останало и няма защо да ги съдим. Това поне от части си е раждане на собствено дете. А има хора, които с радост биха осиновили и това определено е нещо много,много благородно. Но ако не го правиш то не значи, че някой трябва да те съди за избора.