Прекъсване на бременност - аборт - трудно ли се взима това решение?

[Ivi&Sasho]

Много неприятна ситуация. Аз не съм имала такъв проблем, по-скоро моят човек настоявата по-отдавна да имаме дете, но аз не бях готова. Сега смятам, че е дошло времето да правим опити.
Трудно е да се дава акъл в такива сложни ситуации, но може би, ако бях на твоето място, щях да си поставя някакъв краен срок за изчакване, и ако нищо не се промени до тогава, щях да си тръгна. Ако наистина искаш да станеш майка.

[m0n4eto]

Бих се замислила дали това е моят човек. След 8 годишна връзка, без финансови проблеми да не иска дете, за мен е необяснимо.
Сама казвате, че сте над 30 г., а жените знаете, че имаме биологичен часовник. А какво ще стане ако изникнат проблеми при бебеправенето, би ли застанал до вас?

[Rainy mood]

Не знам дали има нещо, което да раздалечава двама партньори повече от това - единият да иска дете, другият - не. Съвет не знам какъв да дам. Послушай сърцето си. Ако мечтаеш, жадуваш, живееш за това да станеш майка, не позволявай на друг да те потиска по този начин.

[Ani_]

Никога не съм имала очаквания за пола, както и претенции. Камо ли пък аборт да направя, толкова абсурдно ми звучи.

[Петя Георгиева]

Мислех, че само при малцинствата има такова значение пола Кой нормален човек би убил нероденото си дете, само защото е момче или момиче?! Все е дете, все си е твоя плът и кръв. Не го приемам, звучи ми направо безумно дори.

[Karina_85]

Това със сигурност е "препъни камъче". Детето не е като да се убеждавате един друг да си вземете домашен любимец. То е страшна отговорност и постоянна ангажираност, възпитаване и прочие. Ако единият не иска - не виждам какво може да го накара да иска някога. Или се зареди с търпение, или си хващай багажа. Едва ли ще стане скоро, щом е заявил, че не иска на този етап.

[Pacienti]

Вече ми е трудно да го задържам в себе си и имам нужда да споделя с някого, като не се надявам толкова на съвети, колкото просто искам да ми олекне, може би...
С мъжа ми сме женени от 4 години, от още толкова сме двойка. След сватбата решихме, че ще поизчакаме за детето, за да се нанесем в наше си жилище, което просто беше за основен ремонт. Ремонтът приключи, повлече ни ежедневието и така и не заговорихме за дете. Минаха 2 години и реших, че е време да станем родители и поговорихме. Обаче бях изумена от отговора му, че нямало за къде да бързаме и че не се чувства готов. Че не знае кога би бил готов за дете. В крайна сметка и двамата сме над 30 години, заедно сме от общо 8 години. Реално, няма пречки за това, поне не и външни.
Явно за него моментът още не е назрял, а аз наистина вече копнея за дете. И не знам как да продължа, без да го намразя и без да се чувствам измамена.

Има хора, които нямат нужда от деца. Обаче при жените за жалост времето е фактор, докато мъжете могат и на страи години да имат деца. Защо не го вземеш на преглед с теб и да поговори с гинеколага?

[ivan.stoqnov]

Аз съм мъж и да ви кажа не знам как бих постъпил в такава ситуация, защото съм чувал и обратния вариант, че има жени, които също не искат да имат деца. То сега, ако не се случват нещата е нещо съвесем различно, но пак си има начини, ще се отиде на преглед, ще се осинови дете, но да заявяваш категорично, Аз не искам!, туй вече не го разбирам. Не бих могъл да ви дам никакъв съвет, тъй като всеки сам решава за себе си и си подрежда приуритети, но ако аз трябва да избирам не бих избрал този човек за спътник в живота ми в никакъв случай.

[Malina]

Сигруно не иска деца и му харесва така. Трябва да си говорите право куме в очите и кой откъде ее...

[Niya]

Мисля, че ето това вече е проблем! Защото става дума за нещо много важно. Не е като да имате разногласия за дребни битовизми. Не знам дали е възможно да съжителстваш с човек, който не иска деца, когато ти мечтаеш за това. Дано си промени виждането.