Според мен разликата трябва да е малка, тогава децата наистина израстват по-близки. Въпреки че за родителите е трудно в началото, после пък става много по-лесно с оглед на организацията. Не ти се налага да мислиш на ниво "памперси" и "кандидатстване в гимназия" по едно и също време.
Исках деца с малка разлика - 2-3 години, но заради мой здравословен проблем отложихме малко и се получиха точно 5 години.
За нас се оказа чудесно, каката беше много миличка и грижовна, момичетата израстнаха близки въпреки дистанцията на каката по време на нелекия и пубертет. Сега контактуват непрекъснато, въпреки че голямата е студентка в чужбина.
Разликата между мен и брат ми е почти 17 години. Все едно бях с двама бащи. Мъжът ми и брат му са с 1.5 години и са си много, много близки.