Ама не е и нужно да отговаря на 100% на нуждите му, не трябва родителят да е роб на детето си. Как ще го научи тогава да уважава себе си и другите или да се справя с трудностите? Възрастта има значение, но не е определяща какъв родител си или ще си.
Всеки прави най-доброто за децата си, но по-възрастните, сякаш имат повече търпение, но от друга страна, по-възрастните пък май децата им са "последен шанс" и техните са по-разглезени.
Когато едно нещо се случи един път, не е задължително да се повтори, но случи ли се два пъти, то със сигурност ще има и трети път.
И едните, и другите имат своите предимства. Младите са свежи, по-трудно се уморяват, не задълбават твърде много в подробности. Обаче и са по-лекомислено, обикновено. По-зрелите родители вече са понатрупали умора, по-изнервени са, но пък са помъдрели и с повече практически опит.