Михайлов написа:Вече килограмите са 25 надолу,а не 18. Притеснява ме загубата на мускулна маса въпреки, че съм повишил физическата активност. И това започна преди 2-3 седмици след като стопих значително от мазнините. Този уйкенд се занимавах по 10ч. дневно с "агрофитнес". До оня ден краката ми тръпнаха. Едва вчера се почуствах по-добре. И това не е мускулна треска, защото при мене вече не е рязко натоварване,а и при мускулна треска се чувствам по друг начин,сега сякаш краката ми омекват.Интересното е, че вече не усещам умора когато работя или се движа, а след като седна да почивам и след това, а и я няма тая сънливост която беше преди започване на лечението.
Като споменах отпадналост нямах в предвид ленност и сънливост или пък,че се чувствам като дроб. Напротив. Просто сякаш мускулите ми губят сила и ме наболяват.
Затова питането ми е възможно ли е, както си мисля, при липса на достатъчно въглехидрати и мазнини в тялото, които да разгражда, организма да започне да се храни от мускулите? И ако е така да увелича ли консумацията на бързи въглехидрати? Но в такъв случай навярно ще се увеличи кръвната захар. Трябва да вдигна отново дозата лекарства, а това ще доведе до още отслабване и т.н. Един омагьосан кръг се получава. За това питах как да процедирам. Ако направя експеримент с повишаване на въглехидратите може ли с един замах да унищожа постигнатото за 3-4 месеца?
Уважаеми Михайлов,
такава голяма редукция на телесно тегло за 3м, няма как да не доведе до оплаквания. Ако сте очаквали, че при сваляне на килограми ще се намалят само мазнините, няма как да не бъдете разочарован. Разграждат се всички тъкани. Бързата, рязка редукция на тегло е огромен стрес за организма и не е нито здравословна, нито безопасна. Най-често е и нетрайна.
Бързи захари трябва да се избягват. Бавните въглехидрати са за предпочитане. Това, което трябва да правите е да приемате достатъчно калории за да се спре редукцията на телесно тегло. Не ми е ясно какви диетични ограничения се налагате и какво се опитвате да постигнете. Образно казано - от едната крайност сте се озовали в другата, а истината най-често е по средата.