irka написа:Когато сме на пълно с хора място, винаги му казвам да стои близо до мен и да не се отдалечава. Като беше малко детето винаги го държах за ръка. Като поотрасна, си говорим, че първата работа е да позвъни по телефона, а ако няма такъв да се обърне към полицай или да влезе в някоя административна сграда и да каже, че се е загубил.
pravilno написа:Можем да го научим, че ако се изгуби в парка например или някъде на друго обществено място да остане на място, за да знаем къде да го търсим. Това с ученето да не тръгва и да не говори с непознати може да попречи в такъв случай. Тогава съвсем ще се обърка детето.
Ваня Стойчева написа:Времената, когато моите деца бяха малки бяха много отдавна, но ги бях научила да се спрат на едно място и да не мърдат. :)Защото колкото повече се търсим толкова повече можем да се изгубим. Тогава нямаше телефони и общо взето търсенето е почти невъзможно. Случвало ми се е да губя дъщеря си на пазара, както беше до мен изчезна, а тогава по пазарите беше пълно с много народ. Намерих я за около 6-7 минути, в които сърцето ми беше спряло от притеснение. Добре, че се беше спряла до една колона и не мърдаше през цялото време.
Kremiliya написа:pravilno написа:Можем да го научим, че ако се изгуби в парка например или някъде на друго обществено място да остане на място, за да знаем къде да го търсим. Това с ученето да не тръгва и да не говори с непознати може да попречи в такъв случай. Тогава съвсем ще се обърка детето.
Как ще знаеш къде да го търсиш, когато е загубено? :) Интересно ми стана чак!
Назад към Възпитание, грижа и съвети
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта