Рубриката на психолога - подкрепа и взаимопомощ, полезни съвети

[miloka]

Здравейте! Пише Ви една майка на 14 годишно момиче! Искам да споделя с Вас нашата история и се надявам да ми помогнете със съвет за начина по ,който трябва да реагираме в конкретния случай! Аз и съпругът ми имаме дъщеря на 14 години ,която считаме за дар от Бога след три бременности от които само тя се роди! Всичко беше на ред след раждането относно нейното здравословно състояние докато на около 2 години започнаха да и се появяват ечемици ,които се капсуловаха и трябваше да се премахват оперативно . През всички тези години до 12 годишна имаше постоянен проблем с очите и бяхме на терапия с различни капки. На 12 години докторът ,който я беше поел от малка спря работа с деца и ние потърсихме друг лекар .Така попаднахме в Света Анна и след консултация с всички очни специалисти от болницата се оказа ,че нейната диагноза през цялото време е била грешна и след последвалото лечение проблемите с очите спряха. Всичко беше наред до миналата година ноември месец ,когато започна пак обикаляне по различни болници от други оплаквания и без да навлизам в подробности тя беше оперирана в Военна болница от тумор на панкреаса ,който за наша радост се оказа доброкачествен и след месец се брибрахме в къщи. И тогава започнаха проблемите ,които тя не може да преодолее и до сега. При всяко вдигане на температура или някакво друго неразположение тя започва да се притеснява и да плаче ,че ето пак и има нещо ,отделно притеснението ,че беще изпуснала доста материал в училище но там нещата успяхме да ги оправим с удължаване на срока и мина срока без проблем. Въпреки почти всекидневните разговори , че не трябва да се притеснява от всичко и че трябва да споделя за всяко едно неразположение със нас ,че тя ще се разболява ,като всеки един нормален човек от настинки мисля ,че нашите опити да я успокоим не дават нужния резултат и се опитах да я убедя ,че ни трябва среща със специалист с който да поговорим и да се опитаме да разрешим този страх ,който си остана в нея тя категорично отказа и ми каза ,че всичко си било наред и тя не била луда за да я водя на психолог. Опитах да я убедя да започнем първо с училищния психолог тъй ,като тя я познава но и това отказа . Най интересното в случая е , че тя след като ни изписиха от болницата реши ,че ще учи психология тъй като там всички лекари и сестри всекидневно и казваха ,че трябва да стане лекар ,защото през цялото време е била железна и дисциплинирана ,че на втория ден след тази тежка операция отказа обезболяващи и единствено се разплака от глад ,тъй като беше доста дни на пълна диета само на вода! И започна да се интересува какво е да си психолог и много добре знае ,че изобщо не ходят луди а хора с проблеми от всякакво естество а самата тя отказва ,че тя има нужда от помощ от точно такъв специалист! Ще Ви бъда много благодарна да ми дадете съвет как да постъпя в този момент има ли нужда от помощ или от повече време за да превъзмогне този страх ? Само ще споделя ,че изобщо не съм била много настоятелна за среща със психолог просто след две разболявания и след нейния страх в очите ,който видях се опитах да изглежда не като настояване а като предложение от моя страна да види каква е точно тази специалност ,която тя иска да изучава и да чуе съвети за превъзмогването на страха ,но засега отказва категорично!Ще очаквам с нетърпение Вашият отговор и благодаря предварително !

[Galina Todorova]

Здравейте! Пише Ви една майка на 14 годишно момиче! Искам да споделя с Вас нашата история и се надявам да ми помогнете със съвет за начина по ,който трябва да реагираме в конкретния случай! Аз и съпругът ми имаме дъщеря на 14 години ,която считаме за дар от Бога след три бременности от които само тя се роди! Всичко беше на ред след раждането относно нейното здравословно състояние докато на около 2 години започнаха да и се появяват ечемици ,които се капсуловаха и трябваше да се премахват оперативно . През всички тези години до 12 годишна имаше постоянен проблем с очите и бяхме на терапия с различни капки. На 12 години докторът ,който я беше поел от малка спря работа с деца и ние потърсихме друг лекар .Така попаднахме в Света Анна и след консултация с всички очни специалисти от болницата се оказа ,че нейната диагноза през цялото време е била грешна и след последвалото лечение проблемите с очите спряха. Всичко беше наред до миналата година ноември месец ,когато започна пак обикаляне по различни болници от други оплаквания и без да навлизам в подробности тя беше оперирана в Военна болница от тумор на панкреаса ,който за наша радост се оказа доброкачествен и след месец се брибрахме в къщи. И тогава започнаха проблемите ,които тя не може да преодолее и до сега. При всяко вдигане на температура или някакво друго неразположение тя започва да се притеснява и да плаче ,че ето пак и има нещо ,отделно притеснението ,че беще изпуснала доста материал в училище но там нещата успяхме да ги оправим с удължаване на срока и мина срока без проблем. Въпреки почти всекидневните разговори , че не трябва да се притеснява от всичко и че трябва да споделя за всяко едно неразположение със нас ,че тя ще се разболява ,като всеки един нормален човек от настинки мисля ,че нашите опити да я успокоим не дават нужния резултат и се опитах да я убедя ,че ни трябва среща със специалист с който да поговорим и да се опитаме да разрешим този страх ,който си остана в нея тя категорично отказа и ми каза ,че всичко си било наред и тя не била луда за да я водя на психолог. Опитах да я убедя да започнем първо с училищния психолог тъй ,като тя я познава но и това отказа . Най интересното в случая е , че тя след като ни изписиха от болницата реши ,че ще учи психология тъй като там всички лекари и сестри всекидневно и казваха ,че трябва да стане лекар ,защото през цялото време е била железна и дисциплинирана ,че на втория ден след тази тежка операция отказа обезболяващи и единствено се разплака от глад ,тъй като беше доста дни на пълна диета само на вода! И започна да се интересува какво е да си психолог и много добре знае ,че изобщо не ходят луди а хора с проблеми от всякакво естество а самата тя отказва ,че тя има нужда от помощ от точно такъв специалист! Ще Ви бъда много благодарна да ми дадете съвет как да постъпя в този момент има ли нужда от помощ или от повече време за да превъзмогне този страх ? Само ще споделя ,че изобщо не съм била много настоятелна за среща със психолог просто след две разболявания и след нейния страх в очите ,който видях се опитах да изглежда не като настояване а като предложение от моя страна да види каква е точно тази специалност ,която тя иска да изучава и да чуе съвети за превъзмогването на страха ,но засега отказва категорично!Ще очаквам с нетърпение Вашият отговор и благодаря предварително !

Здравейте,
Дъщеря ви се намира в тази така деликатна възраст наречена пубертет, която засилва състоянието на тревожност и най-вероятно страх от болести. Причината за това са годините ходене по болници и скорошният стрес от преживяната операция. Може да има и други, но това ще се разбере след разговор със самата нея. В основата на тревожността стоят негативни мисли за едно несъществуващо бъдеще, а тези мисли са насочени към прогнози, че ще настъпят лоши събития. Централната мисъл на хората страдащи от висока тревожност, може да бъде характеризирана по следния начин: "Светът е място пълно с опасности, аз може и да не се справя, затова трябва да очаквам всичко възможно лошо, което може да се случи, за да разбера как мога да се предпазя от това или да се подготвя в случай, че то стане." Техниките за справяне с тревожността са т.нар. когнитивно реструктуриране, отвличане на вниманието, преодоляване на избягването и техники за релаксация. Прилагането на тези техники става след среща с когнитивно-поведенчески терапевт или консултант, който обучава клиента как да се справя с повишената тревожност и възникналите страхове.
Бих ви препоръчала вие самата да направите консултация с психолог. Този разговор ще ви даде отговори на въпроси, които не могат да бъдат разрешени на форумно ниво. Освен това може да опитате задочно да запознаете дъщеря си с някой колега. Например, като влезете в сайта му. Тя ще прочете какво пише той, каква е неговата парадигма, ще го види на снимка. За посещение при психолог дъщеря ви може да бъде мотивирана и от човек, на който има доверие и се влияе от неговото мнение. Пожелавам ви успех!

[chantichka]

Здравейте, преди 40 дни баща ми почина внезапно на 53 години. Нчколко дни след погребението постъпих в спешното с много ниско кръвно (60 на 40), учестен пулс, треперене и невъзможност да си поема дъх. Биха ми инжекция диазепан. Изядох 1 шоколад и се оправих. Лекарката от спешното ми изписа рецепта за Деанксит (2 пъти по 1 таблетка на ден), за продължителност от 6 месеца. Не си ги купих веднага, защото се почувствах по-добре. Но от стреса един от зъбите ми получи гной и се наложи да го извадят. След този случай получих няколко сериозни кризи пак, които не успях да овладея с капките от мента, глог и валериана. Купих си хапчетата от рецептата и ги пих 4 дни. Притеснявах се, че може да се пристрастя към тях и за това ги спрях. Бях се стабилизирала и си мислех, че мога да се справя. Но преди една седмица толкова много ме болеше главата, че докато със съпругът ми бяхме на вън, ми се зави свят. Прибрахме се и аз легнах да спя. От този ден (вече около седмица) пия сутрин, обед и вечер капки от мента, глог и валериана. Има подобрение. Болката в главата ми мина, световъртежа също. Мисълта ми се избистри. Но снощи отново получих лека криза. Предполагам е паник-атака или посттравматичен стрес. Ускорено сърцебиене, стомах, свит като на кълбо и малко треперене, но като се раздвижих, си възвърнах контрола. Дали ще мога сама, с помощта само на менатата, глога и валерианата, да се възстановя?

[Симеон]

добре но пак на редки моменти се чувствам забавен имам повече сетивност в устата и по кожата от вчера но пак не е наред всичко напълно както трябва но най-много ме притеснява че исках да мастурбирам и не ми стана пениса и на него имам намалена чуственост нз какво да правя ужасен съм неска е третия ден и съм малко по добре от вчера но пак не мога да получа качествена ерекция психически ли е проблема нерв ли е засегнат ще се оправя ли много ме страх дайте съвет МОЛЯ ПОМОГНЕТЕ

[Симеон]

Преди 2 дена пуших трева с един приятел той пуши от много време на мен ми беше за втори път та запалихме и пушихме до половината цигара нещо не и беше наред започнахме да кашляме за това я изгасихме и я хвърлихме той си тръгна от моя дом и на мен ми стана доста бързо зле въртеше ми се свят по едно време та седях на комп тази нощ гледах филми после порно и легнах да спя мислех си на сутринта че всичко ще е окей щото би трябвало да е окей но не на първия ден не си чусвтвах въобще тялото сякаш нямам тяло ям и не чувствам че преглъщам чувствам че ям на забавен кадър кожата намалена сетивност та бях ужасен наистина бях ужасен на днеска е втория ден и ми е малко по добре но пак на редки моменти се чувствам забавен имам повече сетивност в устата и по кожата от вчера но пак не е наред всичко напълно както трябва но най-много ме притеснява че исках да мастурбирам и не ми стана пениса и на него имам намалена чуственост нз какво да правя ужасен съм бях при личната лекарка тя вика че ми няма нищо и тва е от некачествена трева и защото не съм пушил преди ще ми мине до няколко дена но нз дали ще стане така моля някой които разбира да ми разясни и обясни за тея работи дето ги описах че ми е много зле ще се оправя ли и мое ли някво хапче да ме оправи по бързо след колко време нз имам чувството че си направих нещо лошо за цял живот мерси предварително

[Galina Todorova]

Преди 2 дена пуших трева с един приятел той пуши от много време на мен ми беше за втори път та запалихме и пушихме до половината цигара нещо не и беше наред започнахме да кашляме за това я изгасихме и я хвърлихме той си тръгна от моя дом и на мен ми стана доста бързо зле въртеше ми се свят по едно време та седях на комп тази нощ гледах филми после порно и легнах да спя мислех си на сутринта че всичко ще е окей щото би трябвало да е окей но не на първия ден не си чусвтвах въобще тялото сякаш нямам тяло ям и не чувствам че преглъщам чувствам че ям на забавен кадър кожата намалена сетивност та бях ужасен наистина бях ужасен на днеска е втория ден и ми е малко по добре но пак на редки моменти се чувствам забавен имам повече сетивност в устата и по кожата от вчера но пак не е наред всичко напълно както трябва но най-много ме притеснява че исках да мастурбирам и не ми стана пениса и на него имам намалена чуственост нз какво да правя ужасен съм бях при личната лекарка тя вика че ми няма нищо и тва е от некачествена трева и защото не съм пушил преди ще ми мине до няколко дена но нз дали ще стане така моля някой които разбира да ми разясни и обясни за тея работи дето ги описах че ми е много зле ще се оправя ли и мое ли някво хапче да ме оправи по бързо след колко време нз имам чувството че си направих нещо лошо за цял живот мерси предварително

Здравейте Симеон,
Марихуаната е незаконният наркотик в България, с който най-често се злоупотребява. Основният активен химикал в марихуаната е ТНС (делта - 9- тетрахидроканабинол). Мембраната на определени нервни клетки в мозъка съдържат протеинови рецептори. ТНС се свързва с определени места, наречени канабиноидни рецептори в нервните клетки и влияе върху дейността на тези клетки. Много канабиноидни рецептори се намират в участъци на мозъка, които влияят на удоволствието, паметта, мисълта, концентрацията, сетивното и времево възприятие и координираното движение.
Краткотрайните последици от марихуаната могат да включват проблеми с ученето и паметта; изопачено възприятие; проблеми с мисленето и решаването на проблеми; загуба на координация, ускорено сърцебиене. Освен това марихуаната има потенциала да предизвика проблеми в ежедневието, депресия, тревога и разстройства на личността, чувство за деперсонализация и дереализация.
Тези симптоми обикновено отшумяват до няколко дена при хора, които не употребяват редовно марихуана. Не мога да ви препоръчам медикаментозно лечение, защото съм психотерапевт, а не лекар. Бих ви препоръчала консултация с психолог, с който да споделите своите мисли, чувства и страхове. Желая ви успех!

[Eli Noeva]

Здравейте,
Внезапната загуба на баща Ви и последвалото състояние, което описвате, са свързани с изживяване на т.н. траурна криза, когато губим близки и значими за нас хора.
Тази внезапност Ви изправя пред задачата да се справите - нещо, за което не сте имали време преди тези трудни за Вас 40 дни...
Сега, когато нещата вече са се случили - следва да пристъпите първо към приемане на събитието - такова, каквото е.
Едва след това ще можете да се връщате постепенно към ежедневието си, без скръбта да отнема силите и енергията Ви.
Говорете с хора, на които имате доверие за всичко, което чувствате във връзка с Вашия баща - спомняйте си всички моменти на разбирателство, радост, полезни разговори или занимания ..., и му благодарете.
Ако в спомените Ви има негативни преживявания - просто си кажете, че ако баща Ви е могъл да постъпи по друг начин в онези моменти - той най-вероятно би го направил тогава.... и му простете.
След тази вътрешна работа ангажирайте вниманието си с повече дейности - както задачи от ежедневието, така и повече движение, спорт, йога, музика, книги, развлечения - всичко, което е възможно и всичко да ви носи удовлетворение, спокойствие, да насочва мислите Ви в друга посока.
Капките са много подходящи - ти биха били достатъчни, в случай че направите горните промени и постоянствате няколко месеца до една година.

Поздрави - Ели Ноева.

[medframar]

Възможно ли е да се лекува невроза без лекарства и успокоителни? Притеснява ме мисълта за странични ефекти.

[Eli Noeva]

Здравейте,

За разлика от физическото здраве, като че ли психичното здраве заема по-задна позиция в нашите приоритети.

Смятаме, че в такива случаи трябва да се справим сами или че това ще мине от само себе си.

Какво лечение се прилага при неврози?

Не уточнявате вида на неврозата, но невротичните и депресивните състояния се лекуват с медикаменти и психотерапия.

Конкретният подбор на медикамент, дозировка, начин на прилагане и срокове на лечение се назначава от лекар – невролог или психиатър след преценка на симптоматиката, тежестта и продължителността на състоянието.

С индивидуален интегративен подход – психолог-психотерапевт изготвя терапевтичен план за всеки отделен случай.

Целта на лечението е:

- личността да се почувства възможно най-добре и да живее живота си във физическо и психологическо благополучие..

- насочено към облекчаване на симптомите и промяна в начина на възприемане на света.

- да подсили позитивните качества и ресурси на личността, чрез които тя да изгради адекватни стратегии за справяне със своите проблеми и вътрешни конфликти.

Лечението включва комбинация от лекарствена терапия, психотерапия и/или социотерапия, хомеопатия, Бахови есенции, билколечение, енергийна психология, здравословно хранене, подходящ двигателен режим, дихателни практики, релаксиращи техники, хипнотерапия.

Лечението може да е дългосрочно - за срок от поне няколко месеца.

Ефективността на лечението зависи не само от самата терапия, но и от постигането на отношение на доверие между пациента и лекуващия специалист.

Необходими са периодични контролни прегледи и системно наблюдение.

Препоръчвам Ви да се информирате за точната диагноза, методите за лечение и след това да се посъветвате относно всички въпроси, които Ви вълнуват – имате право да питате и да получавате ясен отговор - без да се притеснявате.

Успех – Ели Ноева.

[malina.il]

Здравейте! През последната година ми се случиха доста неща и напоследък усещам, че апатията към всичко ме е обзела и не мога да се отърва от нея. Знам, че не я искам, но не мога да се справя с нея. Като за начало от миналата година преживях две операции, свързани с онкологично заболяване. След това отказах предписаните ми химиотерапия, лъчетерапия и хормонална терапия. Преди почти 4 седмици се качих в автобус, който се блъсна малко след като се качих. Сега имам още проблеми в резултат на катастрофата, но ще се оправят. Дразня се дори от децата си и не успявам да видя хубавото, колкото и да се опитвам. Преди бях изключително позитивен човек и във всяко неприятно нещо виждах някаква причина, за да се случи, а сега не съм така. Разтърсването от катастрофата мисля, че за известно време ме накара да спра да мисля за това, но се връщам отново към безразличието. Дали това, че съм все още в болнични или това, че на работа се чувствах някак нужна, а сега това го загубих, не знам причината, но не усещам нещата както преди. Не го искам това! Искам да усещам хубавото, както преди! Наистина не знам какво да правя. Имам чувството, че просто чакам да мине деня и всички, които имам да преживея. Ей така - чакам и не чувствам. В безизходица се чувствам и сякаш не контролирам вече живота си, а и не ми пука за това. Знам, че ми е даден временно и е кратко, но какво от това? Защото навърших 40 или заради случващото се... Какво ме прихваща??