Re: Галина Тодорова – психолог-консултант
18 Юни 2016, 16:48
malina.il написа:Здравейте! През последната година ми се случиха доста неща и напоследък усещам, че апатията към всичко ме е обзела и не мога да се отърва от нея. Знам, че не я искам, но не мога да се справя с нея. Като за начало от миналата година преживях две операции, свързани с онкологично заболяване. След това отказах предписаните ми химиотерапия, лъчетерапия и хормонална терапия. Преди почти 4 седмици се качих в автобус, който се блъсна малко след като се качих. Сега имам още проблеми в резултат на катастрофата, но ще се оправят. Дразня се дори от децата си и не успявам да видя хубавото, колкото и да се опитвам. Преди бях изключително позитивен човек и във всяко неприятно нещо виждах някаква причина, за да се случи, а сега не съм така. Разтърсването от катастрофата мисля, че за известно време ме накара да спра да мисля за това, но се връщам отново към безразличието. Дали това, че съм все още в болнични или това, че на работа се чувствах някак нужна, а сега това го загубих, не знам причината, но не усещам нещата както преди. Не го искам това! Искам да усещам хубавото, както преди! Наистина не знам какво да правя. Имам чувството, че просто чакам да мине деня и всички, които имам да преживея. Ей така - чакам и не чувствам. В безизходица се чувствам и сякаш не контролирам вече живота си, а и не ми пука за това. Знам, че ми е даден временно и е кратко, но какво от това? Защото навърших 40 или заради случващото се... Какво ме прихваща??
Здравейте,
Изглеждате доста объркана. Един път казвате, че чувствате, друг път, че не изпитвате чувства. Най-вероятно това ваше състояние се дължи на травматичните събития случили се през последните години. Понякога животът ни помита и се чудим как сме се озовали там, където сме. Понякога чувстваме, че излизаме от релси. Нещастни сме, претоварени или преситени, и нещо трябва да се промени. Липсата на равновесие може да направи човекът нещастен или тревожен. Равновесието означава да разполагаме с това, което ни подтиква да живеем. И преди всичко, да живеем пълноценно. Липсата на равновесие може да е предизвикано от здравословни проблеми, проблеми със съня, скъсване на взаимоотношения, депресия, стрес.
Може би прекалено много сте контролирала живота си, старала сте се да балансирате различни аспекти и да посрещате предизвикателствата смело и без оплаквания. Понякога обаче е добре да се отстъпи встрани и да огледате всекидневния си живот, да усетите как дните текат един след друг. Много е вероятно да сте попаднала в капана на депресията, но това може да се каже само след консултация със специалист, която горещо ви препоръчвам. Ако се опитвате да се справите сама, бих ви препоръчала да се опитате да свършите няколко неща. Първо да поемете отговорност. Дори ако става дума за дребен житейски въпрос, поемането на отговорност може да спре бавното хлъзгане по наклона на отчаянието. Вземането на собствени решения придава енергия. Второ: открийте чувството. Причина за това ваше апатично състояние може да е потискането на естествена реакция, в отговор на житейско събитие, като например сериозно заболяване или загуба на значими за вас неща. Размисълът върху чувствата, които изпитвате, а после и откриването на начин, по който да ги изразите, може да ви помогне. Трето: намерете начин да се разсеете. Така както потапянето в негативни мисли може да удължи депресията, пълното съсредоточване върху нещо друго може да прекъсне цикъла. Понякога е достатъчно да си позволите някакво малко удоволствие, просто разберете кое е вашето. Правете нещо: заетостта, активността, физическите упражнения са все начини за създаване на положителни емоции.
Най-важно от всичко е да се срещнете с психолог, да поговорите за да се разбере какъв е точно проблема. После заедно ще изградите план за работа и ще изберете стратегии за справяне. Пожелавам ви успех!
Намаляване доза на лекарства за ОКР
25 Юни 2016, 17:33
Здравейте. Знам че поста ми е дълъг, затова съм го разделил на подзаглавия, за да не заспите докато го прочетете. :)
Кой съм аз
По професия съм програмист.
Страдам от тежко ОКР от 2011, но лека полека през годините ми нацелиха лекарства които страшно ми помагат.
Те ме извадиха от пълна безизходица и ме докараха до състояние на почти здрав. КПТ също много ми правиха, но според мен това не ми помогна много. Само лекарствата.
Пия:
Позитивната част: с каква дейност се занимавам успешно
От един месец насам работя за бивш мой шеф креативна компютърна работа, без да ми плаща, по много причини, една от които е да се тествам доколко съм готов да премина след това към работа за пари (каквато не съм вършил от 2012 насам поради лошото ми състояние). Справям се добре с работата, като дори ми действа много тонизиращо и ми носи трайно настроение. Само дето много време по време на работа се разсейвам с интернет-глупости, но това мисля че е от характера ми и ще го преодолея сам, а още повече ще го преодолея като почна реална работа за пари, където имам твърди работни задължения.
Негативната част: защо искам да си намаля дозите на лекарствата
Все още имам някои оплаквания обаче, които смятам че може да са от високите дози на лекарствата ми:
(може да ги пропуснете ако не ви се четат, въпроса е че имам причини да пробвам намаляване на лекарствата)
Кратка история на лекарствата които пия
Преди време ми намалиха солиана на 200мг/ден, от което аз страшно се влоших, и като го вдигнах обратно, се оправих.
Мисля си обаче друго (подгответе се за кратка история).
Първото лекарство което някога пих за ОКР-то е есциталопрам (който е антидепресант). Но тогава, за 10-те дни които го пих (само него, без друго), ми подейства само зле, трудно заспивах и имах повишени натрапливости. След време бях на солиан + сертралин (което е друг антидепресант), и бях средно подобрен. В един момент един лекар има геният да рискува и да махне сертралина а да ми върне есциталопрама, от което се подобрих изключително, вместо да се влоша. Тоест есциталопрама ми действа добре, но само ако е комбиниран със смекчаващото действие на антипсихотик като солиана. Сам по себе си е прекалено "груб"/"изострящ психиката". Поне аз така си го обяснявам.
Сега какво следва от тези неща.
Влошаването от намаления солиан не е било защото имам нужда от високата доза солиан, а защото се е махнал "смекчителя" на действието на есциталопрама.
Извод как да намаля лекарствата разумно
Следователно добър начин да намаля лекарствата ми е да намаля едновременно солиана и есциталопрама. Например солиана да стане 400мг/ден, а есобела 20мг. Така хем ще имам подкрепата и на солиана, и на есциталопрама (от които две лекарства и от двете имах огромно подобрение), хем няма да са на такива високи дози, хем ще имам достатъчно солиан че да "смекчи" действието на есциталопрама.
Въпросът ми:
Как ви звучи този план за намаляване на лекарствата?
Ще го обсъдя и с лекаря, който ми нацели есциталопрама, но ме интересуват и още мнения - на лекари, и на пациенти които са минали по подобен път.
Много благодаря предварително! :)
Кой съм аз
По професия съм програмист.
Страдам от тежко ОКР от 2011, но лека полека през годините ми нацелиха лекарства които страшно ми помагат.
Те ме извадиха от пълна безизходица и ме докараха до състояние на почти здрав. КПТ също много ми правиха, но според мен това не ми помогна много. Само лекарствата.
Пия:
- Есобел (есциталопрам) 30мг сутрин
- Солиан (амисулприд) 200мг сутрин и 400мг следобед
Позитивната част: с каква дейност се занимавам успешно
От един месец насам работя за бивш мой шеф креативна компютърна работа, без да ми плаща, по много причини, една от които е да се тествам доколко съм готов да премина след това към работа за пари (каквато не съм вършил от 2012 насам поради лошото ми състояние). Справям се добре с работата, като дори ми действа много тонизиращо и ми носи трайно настроение. Само дето много време по време на работа се разсейвам с интернет-глупости, но това мисля че е от характера ми и ще го преодолея сам, а още повече ще го преодолея като почна реална работа за пари, където имам твърди работни задължения.
Негативната част: защо искам да си намаля дозите на лекарствата
Все още имам някои оплаквания обаче, които смятам че може да са от високите дози на лекарствата ми:
(може да ги пропуснете ако не ви се четат, въпроса е че имам причини да пробвам намаляване на лекарствата)
- често като говоря си губя мисълта (примерно веднъж на 1-2 дни, което като се има предвид че много малко значителни разговори провеждам, си е често). То това е нормално, и преди да се разболея от ОКР ми беше така, проблема е че сега не мога само за няколко секунди да се сетя какво съм искал да кажа, а става значително прекъсване на разговора докато се сетя, ако изобщо се сетя. Представете си да съм на бизнес среща или да водя презентация - много излагащо и проблемо е.
- много имам нужда да си записвам някакви неща, включително за прости житейски неща извън работата
- винаги роднина трябва да ме събужда по телефона и да не ме оставя на мира докато не се наплискам с вода. Сам не мога сам да стана. Или и да успея да стана сам, скоро след това пак сядам или лягам и лежа с часове без да искам. По десетки пъти натискам snooze бутона на алармата, и в един момент даже загубвам мотивация да стана и лежа до 17:00. Това става дума ако не ме събуди някой друг.
- понякога съм сънен до 15:00, а и често ме боли глава като стана 0.5-1 час.
- Трудно ми идва мотивация и "надъхване", освен като изпия голямо количество какао (което правя всеки ден, като заместител на кафето което не ми понася на ОКР-то). Също, в дни в които не съм на работа (уикендите), не мога да се "надъхам" и не изпитвам много задоволство от нещата които правя.
- Мисля че ако почна работа за пари ще ми е много трудно да поемам някои видове отговорности
- Имам нужда да спя по 10ч30мин всяка нощ за да съм в кондиция.
- Понякога не вярвам достатъчно на паметта и вниманието си.
- Иска ми се да не си натоварвам организма с толкова химия, ако е възможно.
Кратка история на лекарствата които пия
Преди време ми намалиха солиана на 200мг/ден, от което аз страшно се влоших, и като го вдигнах обратно, се оправих.
Мисля си обаче друго (подгответе се за кратка история).
Първото лекарство което някога пих за ОКР-то е есциталопрам (който е антидепресант). Но тогава, за 10-те дни които го пих (само него, без друго), ми подейства само зле, трудно заспивах и имах повишени натрапливости. След време бях на солиан + сертралин (което е друг антидепресант), и бях средно подобрен. В един момент един лекар има геният да рискува и да махне сертралина а да ми върне есциталопрама, от което се подобрих изключително, вместо да се влоша. Тоест есциталопрама ми действа добре, но само ако е комбиниран със смекчаващото действие на антипсихотик като солиана. Сам по себе си е прекалено "груб"/"изострящ психиката". Поне аз така си го обяснявам.
Сега какво следва от тези неща.
Влошаването от намаления солиан не е било защото имам нужда от високата доза солиан, а защото се е махнал "смекчителя" на действието на есциталопрама.
Извод как да намаля лекарствата разумно
Следователно добър начин да намаля лекарствата ми е да намаля едновременно солиана и есциталопрама. Например солиана да стане 400мг/ден, а есобела 20мг. Така хем ще имам подкрепата и на солиана, и на есциталопрама (от които две лекарства и от двете имах огромно подобрение), хем няма да са на такива високи дози, хем ще имам достатъчно солиан че да "смекчи" действието на есциталопрама.
Въпросът ми:
Как ви звучи този план за намаляване на лекарствата?
Ще го обсъдя и с лекаря, който ми нацели есциталопрама, но ме интересуват и още мнения - на лекари, и на пациенти които са минали по подобен път.
Много благодаря предварително! :)
Намаляване доза на лекарства за ОКР
25 Юни 2016, 17:35
Здравейте. Знам че поста ми е дълъг, затова съм го разделил на подзаглавия, за да не заспите докато го прочетете. :)
Кой съм аз
По професия съм програмист.
Страдам от тежко ОКР от 2011, но лека полека през годините ми нацелиха лекарства които страшно ми помагат.
Те ме извадиха от пълна безизходица и ме докараха до състояние на почти здрав. КПТ също много ми правиха, но според мен това не ми помогна много. Само лекарствата.
Пия:
Позитивната част: с каква дейност се занимавам успешно
От един месец насам работя за бивш мой шеф креативна компютърна работа, без да ми плаща, по много причини, една от които е да се тествам доколко съм готов да премина след това към работа за пари (каквато не съм вършил от 2012 насам поради лошото ми състояние). Справям се добре с работата, като дори ми действа много тонизиращо и ми носи трайно настроение. Само дето много време по време на работа се разсейвам с интернет-глупости, но това мисля че е от характера ми и ще го преодолея сам, а още повече ще го преодолея като почна реална работа за пари, където имам твърди работни задължения.
Негативната част: защо искам да си намаля дозите на лекарствата
Все още имам някои оплаквания обаче, които смятам че може да са от високите дози на лекарствата ми:
(може да ги пропуснете ако не ви се четат, въпроса е че имам причини да пробвам намаляване на лекарствата)
Кратка история на лекарствата които пия
Преди време ми намалиха солиана на 200мг/ден, от което аз страшно се влоших, и като го вдигнах обратно, се оправих.
Мисля си обаче друго (подгответе се за кратка история).
Първото лекарство което някога пих за ОКР-то е есциталопрам (който е антидепресант). Но тогава, за 10-те дни които го пих (само него, без друго), ми подейства само зле, трудно заспивах и имах повишени натрапливости. След време бях на солиан + сертралин (което е друг антидепресант), и бях средно подобрен. В един момент един лекар има геният да рискува и да махне сертралина а да ми върне есциталопрама, от което се подобрих изключително, вместо да се влоша. Тоест есциталопрама ми действа добре, но само ако е комбиниран със смекчаващото действие на антипсихотик като солиана. Сам по себе си е прекалено "груб"/"изострящ психиката". Поне аз така си го обяснявам.
Сега какво следва от тези неща.
Влошаването от намаления солиан не е било защото имам нужда от високата доза солиан, а защото се е махнал "смекчителя" на действието на есциталопрама.
Извод как да намаля лекарствата разумно
Следователно добър начин да намаля лекарствата ми е да намаля едновременно солиана и есциталопрама. Например солиана да стане 400мг/ден, а есобела 20мг. Така хем ще имам подкрепата и на солиана, и на есциталопрама (от които две лекарства и от двете имах огромно подобрение), хем няма да са на такива високи дози, хем ще имам достатъчно солиан че да "смекчи" действието на есциталопрама.
Въпросът ми:
Как ви звучи този план за намаляване на лекарствата?
Ще го обсъдя и с лекаря, който ми нацели есциталопрама, но ме интересуват и още мнения - на лекари, и на пациенти които са минали по подобен път.
Много благодаря предварително! :)
Кой съм аз
По професия съм програмист.
Страдам от тежко ОКР от 2011, но лека полека през годините ми нацелиха лекарства които страшно ми помагат.
Те ме извадиха от пълна безизходица и ме докараха до състояние на почти здрав. КПТ също много ми правиха, но според мен това не ми помогна много. Само лекарствата.
Пия:
- Есобел (есциталопрам) 30мг сутрин
- Солиан (амисулприд) 200мг сутрин и 400мг следобед
Позитивната част: с каква дейност се занимавам успешно
От един месец насам работя за бивш мой шеф креативна компютърна работа, без да ми плаща, по много причини, една от които е да се тествам доколко съм готов да премина след това към работа за пари (каквато не съм вършил от 2012 насам поради лошото ми състояние). Справям се добре с работата, като дори ми действа много тонизиращо и ми носи трайно настроение. Само дето много време по време на работа се разсейвам с интернет-глупости, но това мисля че е от характера ми и ще го преодолея сам, а още повече ще го преодолея като почна реална работа за пари, където имам твърди работни задължения.
Негативната част: защо искам да си намаля дозите на лекарствата
Все още имам някои оплаквания обаче, които смятам че може да са от високите дози на лекарствата ми:
(може да ги пропуснете ако не ви се четат, въпроса е че имам причини да пробвам намаляване на лекарствата)
- често като говоря си губя мисълта (примерно веднъж на 1-2 дни, което като се има предвид че много малко значителни разговори провеждам, си е често). То това е нормално, и преди да се разболея от ОКР ми беше така, проблема е че сега не мога само за няколко секунди да се сетя какво съм искал да кажа, а става значително прекъсване на разговора докато се сетя, ако изобщо се сетя. Представете си да съм на бизнес среща или да водя презентация - много излагащо и проблемо е.
- много имам нужда да си записвам някакви неща, включително за прости житейски неща извън работата
- винаги роднина трябва да ме събужда по телефона и да не ме оставя на мира докато не се наплискам с вода. Сам не мога сам да стана. Или и да успея да стана сам, скоро след това пак сядам или лягам и лежа с часове без да искам. По десетки пъти натискам snooze бутона на алармата, и в един момент даже загубвам мотивация да стана и лежа до 17:00. Това става дума ако не ме събуди някой друг.
- понякога съм сънен до 15:00, а и често ме боли глава като стана 0.5-1 час.
- Трудно ми идва мотивация и "надъхване", освен като изпия голямо количество какао (което правя всеки ден, като заместител на кафето което не ми понася на ОКР-то). Също, в дни в които не съм на работа (уикендите), не мога да се "надъхам" и не изпитвам много задоволство от нещата които правя.
- Мисля че ако почна работа за пари ще ми е много трудно да поемам някои видове отговорности
- Имам нужда да спя по 10ч30мин всяка нощ за да съм в кондиция.
- Понякога не вярвам достатъчно на паметта и вниманието си.
- Иска ми се да не си натоварвам организма с толкова химия, ако е възможно.
Кратка история на лекарствата които пия
Преди време ми намалиха солиана на 200мг/ден, от което аз страшно се влоших, и като го вдигнах обратно, се оправих.
Мисля си обаче друго (подгответе се за кратка история).
Първото лекарство което някога пих за ОКР-то е есциталопрам (който е антидепресант). Но тогава, за 10-те дни които го пих (само него, без друго), ми подейства само зле, трудно заспивах и имах повишени натрапливости. След време бях на солиан + сертралин (което е друг антидепресант), и бях средно подобрен. В един момент един лекар има геният да рискува и да махне сертралина а да ми върне есциталопрама, от което се подобрих изключително, вместо да се влоша. Тоест есциталопрама ми действа добре, но само ако е комбиниран със смекчаващото действие на антипсихотик като солиана. Сам по себе си е прекалено "груб"/"изострящ психиката". Поне аз така си го обяснявам.
Сега какво следва от тези неща.
Влошаването от намаления солиан не е било защото имам нужда от високата доза солиан, а защото се е махнал "смекчителя" на действието на есциталопрама.
Извод как да намаля лекарствата разумно
Следователно добър начин да намаля лекарствата ми е да намаля едновременно солиана и есциталопрама. Например солиана да стане 400мг/ден, а есобела 20мг. Така хем ще имам подкрепата и на солиана, и на есциталопрама (от които две лекарства и от двете имах огромно подобрение), хем няма да са на такива високи дози, хем ще имам достатъчно солиан че да "смекчи" действието на есциталопрама.
Въпросът ми:
Как ви звучи този план за намаляване на лекарствата?
Ще го обсъдя и с лекаря, който ми нацели есциталопрама, но ме интересуват и още мнения - на лекари, и на пациенти които са минали по подобен път.
Много благодаря предварително! :)
Re: Галина Тодорова – психолог-консултант
27 Юни 2016, 15:58
Здравейте др Тодорова! От около 5г страдам от рязко увеличение на сърдечния пулс свързано с задух лесно изморяване и дискомфорт! Много често напоследък се усеща прескачане в сърдечния ритъм което установих с апарата за кръвно налягане! Правили са ми множество кардиограми велограми и дори записи на холтер! Даже ми правиха физологично изследване на сърцето! През вените ми вкараха електроди в сърцето като се опитаха да го извадят от ритъм Но не успяха! Ходих няколко пъти на психиатър и ми предписваха различни лекарства като сега пия Велаксин 150мг Но вече и това не помага! Това прескачане често се случва след храна! Каква идея имате и към какъв специалист бихте ме насочили?
Re: Намаляване доза на лекарства за ОКР
28 Юни 2016, 19:24
Stef5 написа:Здравейте. Знам че поста ми е дълъг, затова съм го разделил на подзаглавия, за да не заспите докато го прочетете. :)
Кой съм аз
По професия съм програмист.
Страдам от тежко ОКР от 2011, но лека полека през годините ми нацелиха лекарства които страшно ми помагат.
Те ме извадиха от пълна безизходица и ме докараха до състояние на почти здрав. КПТ също много ми правиха, но според мен това не ми помогна много. Само лекарствата.
Пия:
- Есобел (есциталопрам) 30мг сутрин
- Солиан (амисулприд) 200мг сутрин и 400мг следобед
Позитивната част: с каква дейност се занимавам успешно
От един месец насам работя за бивш мой шеф креативна компютърна работа, без да ми плаща, по много причини, една от които е да се тествам доколко съм готов да премина след това към работа за пари (каквато не съм вършил от 2012 насам поради лошото ми състояние). Справям се добре с работата, като дори ми действа много тонизиращо и ми носи трайно настроение. Само дето много време по време на работа се разсейвам с интернет-глупости, но това мисля че е от характера ми и ще го преодолея сам, а още повече ще го преодолея като почна реална работа за пари, където имам твърди работни задължения.
Негативната част: защо искам да си намаля дозите на лекарствата
Все още имам някои оплаквания обаче, които смятам че може да са от високите дози на лекарствата ми:
(може да ги пропуснете ако не ви се четат, въпроса е че имам причини да пробвам намаляване на лекарствата)
- често като говоря си губя мисълта (примерно веднъж на 1-2 дни, което като се има предвид че много малко значителни разговори провеждам, си е често). То това е нормално, и преди да се разболея от ОКР ми беше така, проблема е че сега не мога само за няколко секунди да се сетя какво съм искал да кажа, а става значително прекъсване на разговора докато се сетя, ако изобщо се сетя. Представете си да съм на бизнес среща или да водя презентация - много излагащо и проблемо е.
- много имам нужда да си записвам някакви неща, включително за прости житейски неща извън работата
- винаги роднина трябва да ме събужда по телефона и да не ме оставя на мира докато не се наплискам с вода. Сам не мога сам да стана. Или и да успея да стана сам, скоро след това пак сядам или лягам и лежа с часове без да искам. По десетки пъти натискам snooze бутона на алармата, и в един момент даже загубвам мотивация да стана и лежа до 17:00. Това става дума ако не ме събуди някой друг.
- понякога съм сънен до 15:00, а и често ме боли глава като стана 0.5-1 час.
- Трудно ми идва мотивация и "надъхване", освен като изпия голямо количество какао (което правя всеки ден, като заместител на кафето което не ми понася на ОКР-то). Също, в дни в които не съм на работа (уикендите), не мога да се "надъхам" и не изпитвам много задоволство от нещата които правя.
- Мисля че ако почна работа за пари ще ми е много трудно да поемам някои видове отговорности
- Имам нужда да спя по 10ч30мин всяка нощ за да съм в кондиция.
- Понякога не вярвам достатъчно на паметта и вниманието си.
- Иска ми се да не си натоварвам организма с толкова химия, ако е възможно.
Кратка история на лекарствата които пия
Преди време ми намалиха солиана на 200мг/ден, от което аз страшно се влоших, и като го вдигнах обратно, се оправих.
Мисля си обаче друго (подгответе се за кратка история).
Първото лекарство което някога пих за ОКР-то е есциталопрам (който е антидепресант). Но тогава, за 10-те дни които го пих (само него, без друго), ми подейства само зле, трудно заспивах и имах повишени натрапливости. След време бях на солиан + сертралин (което е друг антидепресант), и бях средно подобрен. В един момент един лекар има геният да рискува и да махне сертралина а да ми върне есциталопрама, от което се подобрих изключително, вместо да се влоша. Тоест есциталопрама ми действа добре, но само ако е комбиниран със смекчаващото действие на антипсихотик като солиана. Сам по себе си е прекалено "груб"/"изострящ психиката". Поне аз така си го обяснявам.
Сега какво следва от тези неща.
Влошаването от намаления солиан не е било защото имам нужда от високата доза солиан, а защото се е махнал "смекчителя" на действието на есциталопрама.
Извод как да намаля лекарствата разумно
Следователно добър начин да намаля лекарствата ми е да намаля едновременно солиана и есциталопрама. Например солиана да стане 400мг/ден, а есобела 20мг. Така хем ще имам подкрепата и на солиана, и на есциталопрама (от които две лекарства и от двете имах огромно подобрение), хем няма да са на такива високи дози, хем ще имам достатъчно солиан че да "смекчи" действието на есциталопрама.
Въпросът ми:
Как ви звучи този план за намаляване на лекарствата?
Ще го обсъдя и с лекаря, който ми нацели есциталопрама, но ме интересуват и още мнения - на лекари, и на пациенти които са минали по подобен път.
Много благодаря предварително! :)
Здравейте,
Съжалявам, но не мога да помогна с мнение относно медикаментозното Ви лечение. Аз съм психолог, психотерапевт и нямам медицинско образование, съответно не мога да бъда достатъчно прецизна в оценката на дозата лекарства, които приемате. По-удачно е да се обърнете за мнение към лекуващия Ви лекар. Пожелавам ви успех!
Re: Галина Тодорова – психолог-консултант
28 Юни 2016, 19:30
Слейв написа:Здравейте др Тодорова! От около 5г страдам от рязко увеличение на сърдечния пулс свързано с задух лесно изморяване и дискомфорт! Много често напоследък се усеща прескачане в сърдечния ритъм което установих с апарата за кръвно налягане! Правили са ми множество кардиограми велограми и дори записи на холтер! Даже ми правиха физологично изследване на сърцето! През вените ми вкараха електроди в сърцето като се опитаха да го извадят от ритъм Но не успяха! Ходих няколко пъти на психиатър и ми предписваха различни лекарства като сега пия Велаксин 150мг Но вече и това не помага! Това прескачане често се случва след храна! Каква идея имате и към какъв специалист бихте ме насочили?
Здравейте,
Разбирам, че след обстойни прегледи не се установява физиологичен проблем. Възможно е симптомите, за които споделяте да се дължат на напрегнатост, стрес и повишена тревожност. Обикновено тревожните хора изпитват подобен дискомфорт. За да разберете точно на какво се дължат тези усещания посетете психиатър или психотерапевт. След обстоен разговор с тях ще получите обективна преценка за вашето състояние и за начините, по които може да ви се помогне. Пожелавам ви успех!
Re: Намаляване доза на лекарства за ОКР
29 Юни 2016, 13:32
Galina Todorova написа:Здравейте,
Съжалявам, но не мога да помогна с мнение относно медикаментозното Ви лечение. Аз съм психолог, психотерапевт и нямам медицинско образование, съответно не мога да бъда достатъчно прецизна в оценката на дозата лекарства, които приемате. По-удачно е да се обърнете за мнение към лекуващия Ви лекар. Пожелавам ви успех!
Благодаря все пак
Re: Психология и психотерапия
10 Юли 2016, 20:15
Здравейте. Жена на 30г съм.Напоследък от 2-3-4 месеца съм страшно изнервена и изморена.Постоянно се сърдя и се държа лошо с хората около мен.Реших че е от преумора, взех си почивка, но промяна няма.Реших да сменя работното си място.Нямам желание за нищо, а не съм такъв човек.Напоследък съм забравила как да се веселя и да се усмихвам.Всички ме изнервят-детето,мъжа,роднини,колеги...Опитвала съм се да мисля по-позитивно и да си здържам нервите,но не винаги успявам.Понякога искам да остана сам сама и да не общувам с никой.На какво може да се дължи мрачното ми настроение и как да се справя с него?
Re: Галина Тодорова – психолог-консултант
12 Юли 2016, 21:55
Здравейте. Жена на 30г съм.Напоследък от 2-3-4 месеца съм страшно изнервена и изморена.Постоянно се сърдя и се държа лошо с хората около мен.Реших че е от преумора, взех си почивка, но промяна няма.Реших да сменя работното си място.Нямам желание за нищо, а не съм такъв човек.Напоследък съм забравила как да се веселя и да се усмихвам.Всички ме изнервят-детето,мъжа,роднини,колеги...Опитвала съм се да мисля по-позитивно и да си здържам нервите,но не винаги успявам.Понякога искам да остана сам сама и да не общувам с никой.На какво може да се дължи мрачното ми настроение и как да се справя с него?
Re: Галина Тодорова – психолог-консултант
15 Юли 2016, 19:22
emoticon написа:Здравейте. Жена на 30г съм.Напоследък от 2-3-4 месеца съм страшно изнервена и изморена.Постоянно се сърдя и се държа лошо с хората около мен.Реших че е от преумора, взех си почивка, но промяна няма.Реших да сменя работното си място.Нямам желание за нищо, а не съм такъв човек.Напоследък съм забравила как да се веселя и да се усмихвам.Всички ме изнервят-детето,мъжа,роднини,колеги...Опитвала съм се да мисля по-позитивно и да си здържам нервите,но не винаги успявам.Понякога искам да остана сам сама и да не общувам с никой.На какво може да се дължи мрачното ми настроение и как да се справя с него?
Здравейте,
Споделеното от Вас ме кара да мисля, че най-вероятно става въпрос за преживяване на депресивен епизод. Причините за това са най-различни: биохимичен дисбаланс, негативно мислене, стресово събитие, сивата заобикаляща среда и особеностите на културата или проблеми във връзките ви с останалите хора.
Много често хората в депресия имат физически симптоми, сред които промени в апетита, съня, и енергичността. При други хора физическите симптоми са придружени от емоционални такива като тъга, отчуждаване от хората, загуба на интерес и пропуски на работа. Обикновено депресираният човек започва да страни точно от хората, които може би са в състояние да му помогнат. Той смята, че другите не ги е грижа за него и общуването с тях го натоварва.
По-долу ще ви напиша няколко от симптомите характерни за депресията. Можете да си отговорите с "да" или "не" на всяко съждение:
1.Чувствате се тъжни през по-голямата част от деня.
2.Губите интерес или не изпитвате удоволствие от дейностите, с които се занимавате.
3.Имате промени в теглото.
4.Имате промени в съня и навиците.
5.Чувствате се заключени или все едно нещо ви забавя.
6.Не успявате да посрещнете отговорностите си.
7.Чувствате прекалена тревожност и страх.
8.Избягвате определени хора и места.
9.Чувствате се безполезни.
10.Чувствате се изключително виновни.
11.Имате лоша концентрация.
12.Минават ви мисли за смърт.
Дори и да отговорите с "не" на повечето въпроси, не се отказвайте да потърсите професионална помощ. Консултирайте се с психолог. Той ще ви помогне да разберете какво точно се случва и как може да се реши проблема. Пожелавам ви успех!