от dejavu » 13 Окт 2016, 10:33
В крайна сметка всичко опира до желанието и решението да правиш или не правиш нещо. Тези, които се оправдават, че вкъщи няма как да си легнат по-рано от дванайсет часа, защото оправят деца, къща и подобни, значи не са достатъчно организирани, а пък и не е нужно да свършиш всичко за една вечер, нали? Тези, които работят до късно да си дадат сметка защо стоят до толкова късно, ако работата им не го налага или не е на живот и смърт. Всичко е до организация и приоритети, често нехаем за здравето си заради оправдания, че не ни стига времето и допълнителните натоварвания, които си налагаме. Прибирам се 18 ч. от работа, вечеряме, след това сготвя за другия ден, ако има нужда, през това време погледнем със сина какви домашни са му останали или върши тази работа с баща си, говорим си или се занимаваме кой с каквото му е интересно, 21,30 детето в леглото, преди това с придружаващите го миене на зъби и тоалет. В 22,30, най-късно в 23 ч. съм в леглото, защото сутринта ми чака ранно ставане. Някой път излизаме или ходим на някое събитие, но най-често е в петък или почивните дни.
Преди години доста обичаш да поспивам и не си разчитах времето добре, все оставаше нещо, което не можех да го свърша и все се тормозех. Променяш си режима или по-скоро обстоятелствата те карат да го промениш и ако не се съобразиш с тях, все ще бързаш, ще се изнервяш и става омагьосан кръг.